Дъщерята на огъня

XVI. Срещам се с луди, ветровити чичовци

  Касандра полежа още десетина минути. Изведнъж скочи.
-Окей. Да тръгваме-рече.
-Къде?-питах я.
-През реката-отвърна тя невъзмутимо. Това нямаше как да стане.Реката беше твърде бурна. Сестра ми ни поведе до реката. Стъпи пак във въздуха и отиде от другата страна на реката. Очите ѝ бляскаха самодоволна.
-Бианка, скачай!-извика сестра ми в опит да надвика реката. Дъщерята на Хадес я послуша, Касандра я хвана и Бианка стъпа на земята.
-Благодаря, Анди!-измърмори тъмнокоската. Сестра ми трепна едва забележимо. 
-Скачайте!-извика Касандра. Вив поклати глава. Удари водата с жезъла си и там се образува път.
-Чудото на Мойсей!-ахнах.
-Нищо особено-рече пренебрежително дъщерята на Баст.-Минавайте.
Двамата с Нико я послушахме, когато стъпахме от другата страна, магьосницата застана до нас.

∆

-От другата страна на хълма-заобяснява близначката ми.-Има село. Ще помолим да пренощуваме там.
-Кас, ти къде нощуваш, попринцип?-попита Бианка.
-В пещера, принцесо.
 Замълчахме и закрачихме из високата трева.
 Късата черна коса на Вив беше полепнала по лицето и врата ѝ, потника ѝ беше накъсан на места. Дънките ѝ не бяха в по-добро състояние. По ръцете ѝ имаше зелени синини, които изглежда не бяха особено болезнени. Предположих, че ги е получила от жезъла си, когато е плувнала.
 Нико също беше плувнал в пот. Блузата му беше полепнала и можехме да видим ребрата му. По краката му се виждаха ожулвания, явно от пясъка на острова на Синис.
 Косата на Бианка беше заплетена и приличаше на разплетена дамаджана. Тъмносинята ѝ рокля беше в пясък и морска сол. Клинът ѝ-накъсан. По краката ѝ се виждаха драскотини, най-вероятно, от когато бягахме от стигийското куче.
 Косата ми беше мазна. Мнооого мазна. (Защо не я постригах?!) Блузата ми беше изгоряла на места, дънките ми бяха избледнели, а обувките ми изглеждаха на минимум 500 години. Всъщност, ако кажа 6 000 месеца звучат по-стари. Както и да е. Акинакът седеше в колана ми почти не използван. Сега се запитах "Но, Бел, защо караш другите да ти спасяват задника, като имаш оръжие?". Вместо отговор си напомних сръчните ми моменти.
 Кас от друга страна беше бодра, не миришешеш на пот(за разлика от нас), дрехите ѝ бяха чисти и здрави и си подсвиркваше "Белый плащик"(Защо всички толкова слушат t. A. T. u.?). Ескалибур кръжеше край нас и ни подбутваше развълнувано.
-Искам почивка-измънках уморено. Вив кимна положително.
-Добре. Почивка-заяви Кас. Изведнъж се разтършува в джобовете си и си сложи очила и се обърна с гръб към нас. Ама естествено. Защо да не се направи на готина?
 Кас поседя известно време с гръб към нас и препичащото обедно слънце. 
 - Значи.... Баща ми е с мъж? - попита невярващо Нико, докато си играеше с пръстените си.
 - Да - отвърна Кас, без следа от сарказъм.
 - Къде беше обидата, която пропуснах? - недоумя синът на Хадес.
 - Никъде. Изморена съм. Като си почина ще ти го върна, ди Анджело. Ще видиш.
 Вив се загледа в Кас и промълви тихо:
 - الصداع النصفي؟
 - الصداع النصفي - съгласи се Кас. Не разбрах какво каза. Прозвуча като ал-сада ал-насфи. Не можех да разчета емоциите на Вив. Просто бе застанала с онова непроницаемо изражение, когато някой ѝ дадеше пица с ананас. Никога не ядеше с нас. Така че не разбрах защо гледа така. Вив извади манго от раницата си.
 - Взех го от Синис - захапа го и задъвка. Изплю се. - Отвратителнo.
 Кас ни вдигна. Знаела къде имало староприемница. Вив превърна раницата си в амулет със символа на Баст, сложи го, превърна се в котка и се качи на раницата ми. Какво друго да очакваш от котка? Завървяхме.
- От колко време са заедно? – попита Нико, играейки нервно с пръстена си.
- Близо три хилядолетия – отвърна безцеремонно Кас.
Синът на Хадес погледна шокирано. Логично, той толкова отричаше.
- Искаш да кажеш – започна Вив. – Че Хадес е изневерил на Персефона с Евър и после е изневерил на Евър с майката на ди Анджело?
Касандра кимна и слънчевите ѝ очила подскочиха на носа ѝ.
- Голям играч – оформи с устни дъщерята на Баст. Продължихме да ходим и никой не каза нищо в следващия половин час.