Зловещи кални човечета
Нико завърза малко бинт около ръката на сестра си.
- От къде се научи, мой човек? – попита Вив, посочвайки ръката ѝ.
- Гаджето ми – измърмори синът на Хадес.
- Искате ли да преровим нещата на Вентите? Може да имат нещо полезно.
- Става!
- Това не е ли кражба!? – извиках.
- Технически, не е. По-скоро бързо наследяване – чух гласа на Касандра. Още носеше очилата. Тя погледна всички нас. – Богове милостиви! Какво е станало с Бианка!?
- Заби ми се стрела в ръката... - измърмори момичето.
- Добре ли си?!
- Да...
- Хубаво. Да видим какво има тук...
Всички се замъкнахме в къщата. Нико прерови повечето чекмеджета и отвори няколко шкафа.
- Празно! – ядоса се той.
- Не го правиш правилно! – сопна му се сестра му.
- Заповядай – изсъска той.
Касандра огледа стаята. Отвори две чекмеджета.
- Ако писалките са тук... – чух я да мрънка. Извади едно чекмедже. Намери една зелена писалка и я вдигна. Оказа се захваната за дъното, което се оказа двойно. – Готово!
Сложи чекмеджето на масата, което беше пълно са стрели, един харпун и пистолет.
- Как знаеше? – попита раздразнен Нико.
- Баща ми ги прави същите. Само, че използва едно от перата си вместо химикалка. Явно бронза си е бронз за тях.
- Аха, баща ти... Той ги е изпратил, нали?
- Кое? – попита Касандра, разглеждайки един пистолет. – Взет е от бракуваните в Аид.
- Анемоите тюелай!
- Мне. Тези на баща ми имат респект към мен. Сритала съм и достатъчно пъти задниците, че да имат.
- Как разбра, че е от бракуваните?
- Първо. Татко никога не дава оръжията извън Аид. Второ. Бракуваните винаги дава на тези на Зефир и ги маркира със 'Z'.
- Уау – прозвуча момчето впечатлено. – От къде го знаеш?
- Чичо Луцифер го спомена предният път като идва.
Бианка се задави.
- Луцифер като... Като Дяволът?
- Като кого? – не разбра близначката ми.
- Лукавия – прошепнах.
- Сатаната – допълни Нико.
- Антихристът – уточни Вивиан.
- Сатанас, Антихристът, е синът му. Така и не разбрах от къде идва прякора.
- От това, че е противоположност на Христос – обясних.
- Аха, и той кой е?
Четиримата се спогледахме.
- Знам кой е Юда Искариот, ако ще помогне – обади се сестра ми.
- Кой? – подсигури се Виви.
- Месията. Разпнат на кръста. Не гледате ли „Хефест ТВ"?
Останалите погледахме объркано.
- Няма значение – каза близначката ми. – Също серийния номер е заличен, което значи, че не е добра идея да го използвате.
- Това значи, че не е легален – обади се Вивиан. Започвам да се притеснявам от какво семейство всъщност идва.
- А стрелите? – попита Бианка.
- Мех. Обикновени стрели – обясни се Касандра. – Мязат на тези на чичо Зефир. Вземай ги.
- Какво ще кажете да си лягаме? – предложи Нико.
- Няма ли да ядем? – попита Вив.
- Не съм гладен – измърмори Нико.
- Ще ядеш – заповяда му Бианка.
- Не!
- Ще кажа на Уил!
- Ще ям...
YOU ARE READING
Дъщерята на огъня
FanfictionАнабел заминава с най-добрата си приятелка Вив за Америка, мислейки, че ще й търсят ново приемно семейство, без да подозира, че я води в Лагера на нечистокръвните...