Дъщерята на огъня

XX. Вив, не яж... О, няма значение

Вив тръгна да яде нещото. Роговете станаха на верига. Бианка ги взе, вдигна Вивиан и я сложи на рамото си. После хвана с едната ръка Касандра, а с другата - брат си. Тримата ме загледаха очаквателно.
- К'во? - попитах.
- Ще преминаваме през сенките - обясни сестрата ди Анджело. - Забрави ли?
- Ами...
- Ок е. Спокойно от СДВ1-то е.
Кимнах, хванах се за тях и минахме през сенките.
Чувството беше ужасно. Замайващо и мъртвешки студено. Виви стана човек и изписка:
- Беше забавно! Хайде пак!
- Н... - започна Нико и задряма прав, а сестра му го последва. Касандра побърза да ги улови и ги остави да лежат в тревата.
- Явно това беше от ди Анджело за днес - въздъхна Вив.
Сестра ми кимна.
- Да намерим нещо за горене - заповяда близначката ми и замъкна най-добрата ми приятелка в горичката.
Междувременно забелязах, че Нико стискаше нещо докато спеше. Сигурно телефона си. Вероятно е неприятно да си разделен от приятеля си. Опитах да чета „Антична митология" наново. Сега. Това, че имам дислексия не значи, че напълно не мога да чета. Просто изисква много концентрация, каквато аз не притежавам.
Момичетата дойдоха. Сестра ми събра куп листа, вдиша шумно и избълва огън. Листата се запалиха, а тя се изкашля.
- И аз искам да го мога - въздъхна Виви.
Касандра се оплези. После си извадиха сандвичите и задъвкахме.
- На Родос сме - спомена дъщерята на Баст.
Кимнах разбиращо. Всъщност, макар госпожа Добрева да беше добра преподавателка, нямах никаква идея къде е това. Предполагам някъде в Гърция. Да, знам, че съм живяла в Гърция, но това не спира незнанието ми*. Вив изяде сандвича, легна до все още спящите ди Анджело, стана на котка, помачка лапички, сви се на кравай и легна да спи.
- Лека нощ, Касандра - измърморих и легнах до Вив.
Дъщерята на Митра измънка нещо в отговор, а аз заспах.

∆

Сънувах как правя тест по математика, докато седя под огромен часовник на Никс. Чувах я как се надсмива. Тъкмо щеше да падне върху мен един огромен обсидиан и се събудих.
Чух сепнато вдишване на въздух. Обърнах се към огъня. Нико седеше пред него, а тревата до него димеше.
- Тревата до теб дими - съобщих и седнах до него.
- Не е трева - отвърна той и ми показа цигара. Извади меча си от стикска стомана. - Ако кажеш на Бианка, ще те убия.
- Забавничко - изкоментирах. - Защо си пълниш дробовете с тази гадост?
- Тази „гадост" - направи кавички с дясната си ръка, докато вдиша още дим. - Ми помага да се успокоя.
- Уил знае ли?
- Мхм. Една вечер ме видя. Не каза нищо.
Поклатих глава. Той издиша дима.
- Поне недей я такова към мен де! - скарах му се.
- Такова - отбеляза принцът на Мрака.
Опитах да го ударя леко по ръката, но той се отдръпна. Оплези ми се и седна пак до мен. Настъпи мълчание, прекъсвано само от неговото шумно вдишване и издишване.
- Защо пропуши? - попитах го.
- Баща ми каза, че не бива да пуша.
- Само заради това?
- На мен ми е достатъчно.
Посочих цигарата и питах:
- Трева или тютюн?
- Тютюн. Не съм чак толкова луд.
- Пушиш, а си непълнолетен.
- По-стар съм от теб.
- С 2 години.
- Родена си 2000, нали?
- Да, и?
- Аз съм роден 1932!
- WHAAAAT? - извиках.
Той си сложи ръката на устата ми и изшътка.
- А Бианка? - попитах.
- 1930. Преди беше ловджийка. Затова изглеждаме на една възраст.
- Ловджийка?
- Ловджийка на Артемида. Мислехме я за мъртва**. Баща ми дори не ми каза, че е жива.
- Хадес е крил доста.
- Да - отвърна той, хвърли си угарката в огъня и запали втора цигара. - Не казвам, че мислех, че баща ми не се сваля с хора...
- При тия шеги дето каза, че пуска...
- Именно. Не очаквах да крие цяло семейство. Приятел, син, дъщеря... Разбираш ли какво говоря?
Кимнах.
- В смисъл - Нико въздъхна издиша силна струя дим. - Може би трябваше да се досетя, че излиза с мъж.
- Как?
- Даваше ми много добри съвети относно Уил.
- Какви например?
По бузите му избиха алени петна.
- О! - зяпнах. - О, Богове!
- Да... - той се почеса по врата нервно. - Малко така стана.
- Мислех, че не сте...
- Да, но сме. Не това е въпроса обаче.
- Имам въпрос.
- Не, няма да кажа как става между две момчета.
- Моля те, недей ми казва.
- А тогава какъв е въпроса?
- Защо вършиш толкова неща?
- По-точно?
- Пушиш, правил си го.
- Първо. Не беше само веднъж.
- Ди Анджело, травматизираш ме.
- На 13 си, не се превземай. Второ. Няма лошо в тях.
- Можеш да си докараш рак, СПИН, нежелана бременност...
- Нежелана бременност? - Принцът на Мрака вдигна вежда и избухна в смях.
Аз се изчервих.
- Обърках се, не се подигравай! - изписках.
- Никога! - отвърна той, смеейки се. - Шегувам се. Спокойно.
- А. добре.
- Искаш ли? - Нико ми подаде цигарата си.
- Не! - избутах я. - Това си го лигавил, а и не искам рак.
- Защо? Раците са готина зодия. Мисля. Не знам.
- Аз съм рак.
- Значи са.
Двамата замълчахме. Чуваха се само птиците в далечината, припукването на огъня и тихото издишване на дим на момчето.
- Дали се държи добре с баща ми? - попита принцът на мрака.
- Кой? - не разбрах.
- Бащата на сестра ти.
- Бащата на сестра ми - повторих саркастично.
- Права си. Евър.
- Не знам. След като са решили да имат дете...
- Не всяко дете е желано - отвърна той и хвърли угарката си в огъня. - Чувала ли си за първата царица на амазонките?
- Не.
- Името ѝ е била Отрера. Казва се, че е била нежелано дете на принц Итил.
- Отрера не беше ли дъщеря на Евър?
- Това ме притеснява повече за баща ми...
- Баща ти е силен мъж.
- Баща ми се мрази достатъчно, за да си го причини.
- Какво?
Нико въздъхна и обясни:
- Той е на антидепресанти от както се помня. Танатос непрекъснато трябва да му напомня да ги пие.
- Не знаех, че боговете могат да изпитват депресия. Или нещо различно от щастие.
Нико се усмихна особено и каза:
- И аз така мислех.
Помълчахме малко.
- Ядосана ли си на Касандра? - попита той.
- Какво? Не!
Принцът на Мрака вдигна вежда.
- Добре де! - въздъхнах. - Може би малко.
- Малко? - Нико повтори недоверчиво.
- Добре де. Много.
- Личи ти.
- Това лошо ли е?
- Не знам. Зависи. Коя е по-голяма?
- От де да знам ве! Познавам я от 2 дни.
Момчето отвори и затвори уста.
- Права си - накрая реши.
Свих рамене.
- Може ли въпрос, ди Анджело? - попитах, гледайки в земята.
- Вече пита.
- Може ли два?
- Вече ги зададе.
- Може ли четири въпроса?
- Не.
- Защо?
- Вече ги зададе.
Замълчах.
- Добре де. Питай - въздъхна синът на Хадес.
- От колко време си диагностициран с аутизъм?
Той ме зяпна.
- Какво? - обърках се.
- Как разбра?
- Нико. Не се обиждай, но, ако имаше табела с неонов надпис „Аз имам аутизъм" би било по-малко очевидно.
- Мило.
- Извинявай.
- Приема се. Иначе отговора е 5 месеца. Сега съм коктейл от депресия, аутизъм, СДВ и травма.
Принцът на Мрака се разсмя. Млъкна след като видя, че не се смея.
- Това не е смешно - съобщих му.
- Щом си казала - момчето сви рамена.

*За протокола. Знам къде е о. Родос. СДВ-то на Бел просто затруднява обучението.
** Не спазвам канона. Не ща да го спазвам. Обичам я. 
_______________________________________________
Приложение 1

1СДВ - Синдром на Дефицит на Вниманието.

Какво представлява?
СДВ е невъзможност да се концентрираш над едно нещо. Дели се на два типа ADD и ADHD. При второто има и хиперактивност.

Защо Бел го има?
(Почти) Всички полубогове в света на Рик Риърдън. Не желая да го премахвам.

Кой тип е?
ADD.

Държанието ѝ автентично ли е?
Абсолютно. Вземам го от една приятелка със СДВ.

Да не забравя: