Дъщерята на огъня

IX. Не мога да повярвам, че го предлагам

 -За какво?-попита Вив.
-Да умре! Как за какво?! На какво ви учат?-ядоса се мъжът.
-Че канибализмът не е хигиеничен...?
Змийските му очи срещнаха нейните котешки. Тя като, че ли го предизвикваше с очи. Синис я замери с брадвата си. Тя се отдръпна.
-Явно не-промърмори тя.
-НИКОГА ПРЕЗ ТРИ ХИЛЯДНИЯ МИ ЖИВОТ НЕ СЪМ БИЛ ТОЛКОВА ПОДИГРАВАН! ДОРИ ТЕЗЕЙ ИМАШЕ МАЛКО УВАЖЕНИЕ!
-Тезей?-попита Бианка и се преметна дългата си черна коса така, че вятърът да не ѝ пречи.
-Ужас! Хирон на какво ви учи?!-Синис започна да си скубе косите и така ни разкри още белези по лактите си.
-Не можем ли да Ви предложим нещо и в замяна да ни пуснете?-опита Нико.-За какво копнеете най-много?
-Човешко месо!!!-изкрещя той. Изведнъж почна да нараства и погрознява. Стана висок до половината на бора. Къдриците му окапаха и се появи сплъстена грозна коса. Тениската му се скъса и остана само по панталони. Кожата му стана с цвят на сопол. Съжалявам за израза, но наистина беше така.
-О, Велики Синис, сине на Гея...-започнах аз и му се поклоних. Той ме погледна заинтересовано и зарадвано попита:
-Ти ли искаш да си първа?
-Не, Велики. Вие сте син на Гея и Ви е страх от водата греша ли?
-Не... Аз не.... Това е просто вода...
Зарадвах се, че преговорих митологията.
-Нормално е да сте уплашен. Някои от нас са по-ужасени от вас.
Вив се намръщи.
-Защо не използвате корабите?-продължих.
-Защото на някои платната са скъсани, а други са ударени от мълния! И компасите показват все на север!!!
Нико се закашля, за да прикрие смеха си.
-А ако ги поправя?-попитах.
-Да избягам... И ще имам достъп до света... Да! Да, дъще на Митра!
 Братът ди Анджело ме погледна все едно съм казала най-голямата простотия на света(А вероятно си беше точно така), Бианка поклати глава, а Вив се загледа в кораба.
-Но... Ако не успееш до полунощ, ще умрете!

∆

-Имаме сделка, Синисе!-рекох по-смело от колко се чувствах. А повярвайте ми, никой не се чувства смело с кърпа на коса, полузараснала рана на лявата ръка и яркорозови пластмасови кецове пред великан.
-Никога не съм ял дете на Бастет... Ще потърся плодове... Сигурно е горчиво....-измърмори той и закрачи навътре из гората.
-Това. Е. Самоубийствено-каза Нико.
-Имай ми вяра-примолих се.
-Защо просто не минете през сенките?-попита Виви.
-Твърде слаба съм, а Нико има лекарска забрана-отвърна Бианка.
-Това е!-извика Нико.-Лекарска забрана! Заклинанието за ленти!
-Нещата не работят така!-оспори Вив.-Мога да заздравя платната, но от толкова седене неподвижно най-вероятно дъските са загнили...
-Това го остави на мен-казах.
-Имам план-съобщи Бианка и ни разказа на бързо.-Молете се да проработи!
-Моля се-казах и си събух панталона(за мое съжаление).-Боговете напред, а аз-зад тях!-перифразирах известния израз и се хвърлих във водата. Зад гърба ми чух Вив да крещи заклинание. Дано да проработи!

∆

Гмурнах се и разгледах корабите отдолу. Успях да разгледам кои дъски са здрави. Изплувах.
-Вив!-извиках.
Тя дойде.
-Трябва да разменим четири дъски! Ще ми помогнеш ли?-питах.
-Няма да се гмурна, ако това питаш!-отказа тя.
-Тогава от кораба?
-Става!
Тя се качи на корабите и отряза с магия дъските. Аз изплувах да си поема въздух. Размених здравите и загнилите дъски и Вив ги заздрави. В последствие изсмука водата и възстанови другите дъски.