Дъщерята на огъня

XIV. Семейна сбирка

Момичето приличаше досущ на мен. Същата светло кафява кожа. Същите огнени очи. Но бялата ѝ коса беше над раменете, а тялото и беше по-слабо и приличаше на войн. Стойката ѝ беше царствена. Едва ли тежеше 70 килограма(За разлика от мен).
-Ескалибур, долу-каза тя и мечът се отдръпна.-Анабел? Това ти ли си?
-Познаваме ли се?-попитах объркано. Касандра, както ни се представи, рече:
-В името на трона на баща ми! Ти не помниш нищичко. Насмалко да умреш! Татко те спаси!
-Митра ме е спасил?-обърках се още повече. По ръцете и светна ярко син пламък.
-Не желая да чувам името на този боклук-каза тя ядосано. Изведнъж вятърът задуха много силно.-أنا آسف يا أبي.
-Няма да е зле да ни обясниш какво става-каза Виви.
-И да свалите мечовете, принцесо-каза Бианка. Всички я погледнахме учудено-Какво? Тя се представи като принцеса!
-Богове, Биби!-възкликна Нико.-Помислих, че флиртуваш.
Сестра му го изгледа лошо. Касандра си свали оръжията, прошепна нещо на арабски и се появиха сандали.
-Мерси, татко!-благодари тя.-Обуй ги, сестро!
Аз я послушах. Бяха ми леко големи.
-Бих искала да ви отговоря на въпросите. Слушам ви-рече тя благосклонно.
-Кой е баща ти, ако не е Митра?-пита Вив.
-Кой от двамата?-отвърна тя.
-И защо се представи като принцеса на Подземното царство?-недоумяваше Нико.
-Ама вие нищичко не знаете!-засмя се Касандра.-Аз съм осиновена от Хадес и любовникa му, Евър, бог на изтока.

∆

-Хетеро, а Нико?-беше единственото, което успях да промълвя.
-Лъжеш, нали?-рече разпалено Нико.-Подиграваш баща ми!
Сестра ми насочи единият от ножовете си към гърлото му.
-Много внимавай какво казваш!-изсъска.-На всеки езикът му е много свободен преди да допра ножа до врата му...
-Може ли да успокоим топката?-попитах я. Тя завъртя очи, погледна заплашително брата ди Анджело.
-Името ти, бъбривецо-заповяда тя.
-Нико ди Анджело, фалшива принцесо!-заяде се той.
-Фалшива?-попита Касандра.-Аз? Израснала съм с три божества! Носила съм короната на Хадес повече пъти от колкото си мислиш! Представяла съм Евър пред боговете, когато той е наглеждал с Аякс! Едва ли има божество, което да не ме познава! И ти имаш наглостта да ме наричаш фалшива!-почти изкрещя тя и го бутна назад.-Ескалибур!
Летящият меч застана пред врата на Нико.
-За всеки случай, ди Анджело-каза тя по-меко.-Мери си приказките. Може би Кал няма да ги хареса-обърна се към Вив.-Ти?
-Вивиан Елсейд, египетска вещица-побърза да отговори най-добрата ми приятелка. За да потвърди тя показа жезъла си.-Имам и пръчка. И статуетки. И восък.
Сестра ми се усмихна и кимна.
-А ти, "принцесо"?-пошегува се Касандра. Изглежда Бианка ѝ допадна.
-Ти си принцеса-отвърна дъщерята на Хадес.-Бианка ди Анджело.
-Това момченце ти е брат?-близначката ми се учуди.-Трябва да го превъзпиташ. Долу, Кал!-мечът се отдръпна и застана до господарката си.-Добро момче! Можеш да вървиш да нарежеш дома на Роза.
-На Роза?-попитах.
-Проблем ли имаш?
-Аз живях там-показах ѝ двете снимки. Тя взе онази, на която косата ми беше къса, и я изгори.
-Какво правиш?!-възмутих се.
-Наистина ли вярваше, че това си ти, сестро?

∆

Тя се усмихна леко зловещо и пита:
-Тръгна ли сте към Родос, нали?
Ние кимнахме.
-А знаете ли къде сте?-пробва тя отново.
-Не-каза Нико.
-Италия. Знам пътя за Родос-обърна се на изток и каза-Тате, хайде да направим Номера.
Вятърът повя и разроши късата ѝ коса. После тя най-смело стъпа във въздуха и започна да ходи. Вив пробва да стъпи там, където сестра ми ходеше. Крака на най-добрата ми приятелка стъпи на земята.
-О, горкичките-рече тя. В очите ѝ се четеше задоволство. Скочи от това, на което стъпваше.-Добре, ще вървим по сушата. Знам пътя и от там.
И тръгна напред.