Дъщерята на огъня

VII. Това е най-лошата идея на Виви!

Бележка до мен. Когато някой ти каже, че ще си неговия обяд, никога, ама никога това не е добро. Нико понечи да извади меча си, но Вив му направи знак да спре. Излезе мелодраматично напред и заговори:
-Вие сте нещо като Ахурите, могъщи духове, нали?
-Ъъъъм.... Да!-заяви объркано главната ламия. Възвърна си самочувствието и добави:
-А вие сте вкусни-вкусни, като пилешки хапки!-другите ламии закимаха положително.
-Не виждате ли! С нас пътува великата жрица на Митра!-тя ме посочи. Ламиите зашепнаха притеснено.
-Лъжкиня!-изкряска ламията истерически.-Великият Митра винаги е на наша страна!
-Тогава-каза Бианка сякаш Вив ѝ е казала плана си.-Ако великият Митра ни чува, нека посочи на чия страна е!
Аз седях, чудех се какво става и тогава чух шепота на Вив:
-Помоли се на баща си!
Обърнах се и видях как котешките очи на Вив присветнаха. Чакай. Котешки очи?! Бианка беше нервна (като мен). Нико очевидно не знаеше какво става (пак като мен).
-А какво трябва да кажа?-попитах тихо Вив. Тя не отговори. Седях кажи-речи минута без да мърдам. Главната Ламия вече се дразнеше.
-Е! Просто иди и се помоли!-извряка тя. Дъхът ѝ миришеше на мърша. Едва се сдържах да не ѝ дам дъвка. Щеше да ѝ е от полза.

∆

Отдалечих се леко и прошепнах тихо:
-Татко, ако някога съм правила нещо, което те е зарадвало, моля те, помогни ни!
Видях ярко петно в небето. Помислих си, че сме спасени. Оказа се слънцето, закрито от облак. Въздъхнах и се върнах при другите. Бианка ме погледна въпросително, аз поклатих глава и тя машинално избута Нико зад себе си. Нямам късмет. Ламиите се изсмяха подигравателно. Извадиха си ноктите. Дори не знаех, че ламиите имат нокти, честно! Трябваше да препрочета митологията. Вив направи същото в отговор. Тогава се случи чудото. Между ръцете ми се оформи мъничко топче, колкото грах, което ставаше все по-голямо и по-голямо, и по-голямо. Накрая стана колкото футболна топка! Забелязах, че от някъде грее светлина и се огледах. Оказа се, че е от топчето. Ламиите ахнаха смаяно и всички си прибраха ноктите. Всички, но без една. Главната Ламия.
-Не се предавайте така лесно-врякна тя. (Наистина имаше нужда от дъвки!) Посочи Вив.-Откъде да знаем, че не го прави тази асура!
Топчето скочи от мен и застана срещу Слънцето. В него се видя думата "Митра" на гръцки. Ламиите погледнаха първо него, после главната Ламия, после мен, после пак топчето. Обърнаха се към мен и се поклониха ниско. Главната Ламия обаче все още не беше готова да се предаде. Изсъска и заговори:
-Не бъдете такива богобоязливки! Та това не я прави негова служителка.
Ламиите извадиха ноктите си. През нас четиримата мина тръпка страх. Тогава те направиха нещо неочаквано. Нападнаха главатарката си. Тя изпищя от болка и литна към небето. Но се разпадна на лъскаво златисто брашно и то падна във водата. Една Ламия излезе напред и закряка:
-Простете ни за наглостта, Magna Mater!* Пускаме Ви да минете! Само не казвайте на Великия Митра!
След тази молба жените-птици отлетяха в небето.

∆

-Вив. Това беше най-най-лошата ти идея!-казах аз, оправих навигацията и корабът отново се задвижи.
-Но проработи-отвърна тя. Погледнах към небето. Топчето вече го нямаше. Наместих се забрадката и извадих дъвките си.
-Някой иска ли?-попитах.
-Имала си дъвки през цялото време!-извика Нико.-Защо не предложи на Ламията!
Аз свих рамена, отворих античната митология, която извадих от раницата си, и зачетох, управлявайки лодката.

_________________________
*Велика майко, латински