Дъщерята на огъня

VI. Ято сърдити летящи жени

За час-час и половина хванах цаката на лодката. Имах възможността да отида до тоалетната. Няма да повярвате. Полубоговете ходят до тоалетната! Съжалявам, ама съм развълнувано-уплашена и ще психясам. Върнах се на руля и видях Вив.
-Как свикваш с всичко това!?--започнах без предисловия на български.
-Не знам. Ще свикнеш, спокойно - пробва да ме успокои тя на същия език. - И Найра не можеше да свикне, но успя. Не се притеснявай.
-Коя е Найра?-полюбопитствах.
-Една приятелка от Германия. Има разкошна коса!-въздъхна тя и допълни.-Също като теб.
-Косата ми не е "разкошна". При това никак.
-О, напротив. Само махни забрадката си...
-Не! Ти луда ли си!-почти извиках.
-Трябва да довериш живота си на двамата ди Анджело, а не им се доверяваш достатъчно, за да си махнеш забрадката!
-Да.
Настъпи (като слон в стъкларница) неловка тишина.
-Спи ли ти се?-попита тя след малко.
-Моля?! - отвърнах.
-Спала си 9 от 16 часа.
-Виви, аз съм човек.
-Знааам -измърка Вив и се протегна като котка.
-Ох, Вив...
Стори ми се, че в далечината летят птици. - Привижда ми ли се или това...
-Това е обяд, мила моя! - каза Вив, превърна се в котка и задебна. Това не беше нещо странно. Кой знае защо се напрегнах. Потропвах с пръсти по руля.

∆

Нико се приближи към мен.
- Как да се обръщам към теб? - попита Нико.
-She/her.
-На име?
-Бел.
Той кимна бавно. Бианка дойде.
-Някой иска ли нещо за ядене? Има голямо разнообразие. Сандвичи със сирене, сандвичи със сирене и - няма да повярвате - сандвичи със сирене!
-Хммм - казах. - Какъв сложен избор... Дай един със сирене!
-Да, капитане! - каза Бианка и ми метна един. Естествено падна на руля, защото не мога да хващам. Взех го и го заядох.
- Изглеждат подозрително. - кимнах към птиците, игнорирайки въпроса му.
Нико погледна нагоре и се намръщи. Птиците се уголемяваха все повече. Вече се съмнявах, че са обикновени птици. След малко кацнаха на палубата. Не бяха птици, а жени покрити с черни пера. Водачката каза:
-Ние сме ламиите. А вие сте нашият обяд!