XV. Абсурден маршрут и още по-абсурден персийски

15 3 0
                                    

-Е, какво не ви е ясно?-попита Касандра крачейки смело.-خواهر?
-Как те нарече?-обърка се Вив.
-Сестро-отвърнах.-Не чу ли, Виви?
Чух, Бел. Просто не знам персийски.
-Извинявай! Защо сме белокоси, знаеш ли?
-Естествено!-каза тя.-Митра е бил толкова безотговорен и ни е завел в цветната река... Нали знаеш, от славянските истории. И ние сме влезли, когато е била бяла. Затова. Аз съм скочила втора и затова от кръста надолу цвета на кожата ми е непроменен-наведе се, сложи си ръката до крака и забелязах, че кожата на крака ѝ е в пъти по-тъмна. Продължи да крачи.
-Друго?-попита след кратка пауза.
-Защо си израснала при боговете?
-О, очаквах този въпрос...-каза тя с огромно задоволство. Честно да ви кажа, дразнеше ме това.-Евър ме е видял като скачам, не е видял теб и ме е занесал у нас. Хадес не беше щастлив първите 3-4 години, но после ме обикна. Трето има ли?
-Не мисля.
-Можем ли да си починем?-попита Бианка изморено.
-Извървяхме едва половин километър, принцесо!-възрази Касандра.
-Ти си вървяла толкова! Ние вървим от брега край селото,
 Кас се намръщи и я вдигна.
-Ще ме изтървеш!-разсмя се дъщерята на Хадес.
-Няма. Премествала съм Аяск и Хадес-обясни сестра ми.
-Добре... ЧАКАЙ КАКВО?!
-Ами... Аяск поиска, а с Хадес сме се боричкали...
Бианка слезе от ръцете на сестра ми.
-Ти и баща ми какво сте правили?-възмути се.
-Грешно ли прозвуча?-попита Касандра. Нико кимна мрачно. Тя произнеса една думичка на английски, която няма да напиша. Явно боговете не са я научили да не псува.-Не! Та той ми е като баща! Нормални ли сте?!
-Познаваш ли нормален полубог?-попита Нико саркастично. Напрежението се режеше с нож.
-Не!-сопна се сестра ми.-Вие сте първите, с които се запознавам. Дори самата аз не съм, така че...

-Вие четиримата как се запознахте?-посочи ни Касандра след кратка пауза, с един от ножовете си.
-Те дойдоха в Лагера. Ние с Уил, приятелят ми, тъкмо щяхме да излизаме навън, но се наложи да ги разведем-обясни Нико. Гласът му беше спокоен, но ми се стори, че ни обвинява. Стана ми гузно. Все пак им бяхме развалили срещата. 
-А ти, принцесо?-попита Касандра Бианка.
-Трябваше да разведа Бел-отвърна тя набързо. Сякаш искаше да избегне темата.-Сега може ли да спрем?
-Почакай още малко. След малко ще стигнем до  една река. А вие двете?
-Сестра ти има специфична аура-съобщи Вив.-Причината да я потърся. Не знаех на какво ще случа, но аурата ѝ ме привличаше невъобразимо много. Пайпър, една полубогиня, с която се запознах, ми разказа за Лагера. Аз споменах за аурата и те ми предложиха да доведа човека с аурата. Така отидох в България и разбрах, че това е Бел! Предреших се като нормално момиче, видях в купичка зехтин по пазарите бъдещата ѝ паралелката, записах се в нея и се сприятелих с нея. Наложи се да се подстрижа и Найра да ми даде от старите си дрехи.
 Стана ми зле. Мислех, че сме се срещнали случайно и сме се сприятелили, а се оказа, че всичко е нагласено. На Вив изглежда дори не ѝ пукаше да ли човекът с аурата съм аз или някой друг.
Касандра изглеждаше абсолютно незаинтересувана. Превърна ножовете си в пръстени и си ги сложи.
-Вълшебни са-обясни.-Могат да стават всякакво оръжие.
-От къде мога да си купя?-заинтересова се Бианка.
-Не можеш, принцесо. Специална изработка съм. От Хефест. 
-Ще ме извинявате, ама този романс не го одобрява-обади се Нико. Сестра ми се подсмихна дразнещо и застана на едно коляно.
-Непознато италианско момиче на име Бианка, ще се ожениш ли за мен?-пошегува се и свали единия от пръстените си. Бианка се опита да остане сериозна, но избухна в смях. Касандра последва примера ѝ и си сложи пръстена. Нико само ги погледна странно.
-Вие сте ненормални-каза той и поклати глава. 

 След около 5 минути стигнахме до спомената по-рано река. Тя беше много буйна, така че успяхме да я чуем още преди да я видим. Спомних си обещанието.
-Хей, Вив, може ли да ме свържеш с Рейчъл?-попитах. Тя ме погледна въпросително, но кимна. Двете се запътихме към реката. Застанахме на брега. Чух как в далечината как близначката ми дразни Нико. Вив завъртя жезъла си демонстративно(Все едно казва: Аз съм вещица, а вие-не!), удари по водата и каза:
-Делфийският оракул!
Изведнъж реката спря да се движи. Стана гладка като стъкло. Пред нас се появи луничкавото лице на Рейчъл. Изглежда тъкмо беше станала. Изпищя.
-Богове!-извика тя.-Какво правите в чашата ми с вода?!
-Извинявай. Нали искаше да ти звънна...-заоправдавах се. Защо все оплесквам нещата?! 
-Добре, добре-измърмори тя.-Какво става? Къде сте?
-Италия-каза Нико зад мен и подскочих.
-Гарван те взел, ди Анджело !-изкрещя Вив.-Стресна ме!
Тoй седна до мен.
-Оказа се, че Бел има сестра-близначка! И е наистина ужасна!-оплака се синът на Хадес.
-Едва ли е чак толкова зле, Нико. А и Бел е до теб-каза Рейчъл.
-О, напротив. Насочи ми нож за едното нищо! Високомерена, надута... Извинявай, Бел!
-Няма проблем-извиних го. И добавих наум "Моето мнение не е по-различно".
-С какво се сблъскахте? Освен с това момиче?-запита ни Рейчъл.
-Синис, един гигант, и един дракон-съобщи Нико.
-Не каза за стигийското куче!-възкликнах.-А то щеше да изяде мен и сестра ти.
-А ламиите?-възмути се Вив.-Планът ми беше брилянтен!
-А как са нещата в Лагера?-попита Нико, игнорирайки думите на Вив.-Връзката с Уил беше много лоша.
-Бурите и инцидентите продължават. Децата на Аполон са ужасно натоварени, Джей отиде навътре в гората, защото силите му избухват. Робин, едно дете на Дикте, са полудяли покрай всичките караници...-Рейчъл се усмихна тъжно.-За съжаление аз трябва да ставам-измърмори тя.-А и съм жадна. Чао! И късмет!
Вив докосна водата отново с жезъла си и реката отново забуча.

 Върнахме се при другите две дами. На сестра ми ѝ беше доскучало и хвърляше ябълки, които Ескалибур разрязваше на две. Изведнъж тя замръзна и очите ѝ станаха ярко червени.
-Четирима от Лагера тръгват
Трима от тях се завръщат.
Бури земята разтръсват
и Вселената на обратно обръщат...-изримува тя и падна на земята. Бианка я разтърси за рамената.
-М?-попита Касандра уморено.
-Какво беше това?-попита дъщерята на Хадес паникьосано.
-Пророчество-отвърна сестра ми и легна на тревата.Сега сестра ми и пророчица ли беше? Защо тя е толкова перфектна?!

Дъщерята на огъняDonde viven las historias. Descúbrelo ahora