Дъщерята на огъня

XII. Ама аз не съм си поръчвала гигантски воден дракон

 Бианка слезе долу да разгледа кораба. Вив се качи по котешки на високо.
-Движим се в правилната посока-извика тя. Слезе долу.
-Искаш ли да поема управлението?-попита Нико. Кимнах и отидох до Вив.
-Как си?-запита ме тя.
-Объркана и леко замаяна-казах. Тя ми подаде безмълвно шише вода. Изпих го до половина.
-Сега?-попита тя.
-Само объркана. Благодаря, сестричке от различни родители-направих опит за шега.
-По-скоро клоун от същия цирк-отвърна тя и отпи от своето шише.-Снощи какво сънува? Изглеждаше доста уплашена.
Подвоумих се, но все пак ѝ разказах първата част.
-Крилат мъж?-попита тя.-По точно?
-Червенокос с къдрава коса, сивкаво-сини очи. Кожата му беше светла. Изглеждаше на около 30.*
-Бегла идея си нямам кой е-призна честно Виви.-Нико?
-Опиши втория мъж-каза Нико.
-Черна коса, тъмни очи. Леко хетерохромни. Носеше сребърна корона...
-Вторият мъж без съмнение е баща ми, Хадес.
-А първият?-попитах.
-Не съм го виждал никога-сметна той.
-Сигурен ли си? Караха се като стара женена двойка. Възможно ли е да му е любовник или нещо подобно?
-Не-отсече Нико и се заигра с пръстена си.-Той е хетеросексуален.
Помълчахме известно време.
-Мисля, че се сетих кой е, но не съм сигурен-обади се Нико. Двете наострихме уши.-Веднъж беше дошъл подобен мъж набързо да донесе съобщение от Зевс. Помислих, че е вестоносец. Баща ми изглеждаше едновременно изненадан и ядосан като го видя.
-Може би е син на Зевс?-попитах. Вив разроши късата си коса и рече:
-Не, имал е криле. Децата на Зевс нямат криле.
-Сериозно?-Нико повдигна вежда.-Може би е син на Астрей..?-повече попита от колкото каза.
Бианка се качи при нас.
-Како?-попита Нико. Разказа набързо съня ми.-Идеи?
Бианка прекара пръсти през заплетената си коса.
-Никакви-промълви.
Отвори си раницата, извади си гребен и започна да се сресва. По необясними причини ми заприлича на сирена. Тези двамата ми бъркат психиката! Зелените отблясъци на водата я караха да изглежда още по-плашещо. Те ми бъркат психиката! Нещо удари кораба отдолу. Ние се уплашихме. Тишина. Втори удар. Пулса ми се ускорява.

Чува се трети път. Баща ми се плаши.

Притиснах се в стената. Притеснявах се, че онова същество ще изкочи при третия удар. Другите ме гледаха странно. Стиснах си раницата, което Вив беше донесла. Трети удар. Затварям си очите.

Съществото изкача от водата. Разцепва кораба. Татко поглежда. Явно е ужасен. Изпищява.

-ДРАКОН!-вика Нико. Явно е видял отражението във водата.-Не го поглеждайте в очите! Бианка пробвай се да го простреляш!
Чух изстрел. После бягане. Замириса на киселина.
-Бианка? Пазиш ли от сандвичите със сирене? Това същество изглежда гладно!-провикна се Вив.

∆

-Всички ли можем да плуваме?-извика Бианка.
-Да!-казаха Нико и Вив в един глас.
-Слагайте си раниците на гърба и скачайте!-възкликна по-голямата ди Анджело. Вив изсъска. Послушах Бианка. Някой ме последва. Водата беше студена за юли. Заплувах. Корабът се трошеше зад нас. Усетих нещо до мен. Изпищях. Грешка. Глътнах вода. Изкарах си главата, изкашлях водата и си поех въздух. Отворих очи. Нещото беше Бианка и стреляше по дракона от водата.
-Цели по очите-каза Нико зад гърба на сестра си.
-Как да целя нещо, което не виждам-изсъска сестра му. Вив се приближи и ѝ показа огледалце(чийто произход е притеснителен при положения, че знам колко малко е загрижена за външния си вид).-Мерси, Вив.
Още един изстрел. Съществото изскимтя.
-Плувайте-каза дъщерята на Хадес, гледайки огледалцето. Явно бе уцелила мишената си.

______________________________
*Вървете благодарете на нашата любима вещица, @hunter_of_artemis26, тя го заслужи.