Дъщерята на огъня

X. Ама ти искаше да стигнеш жив? Ами уточнявай, де!

Беше към полунощ. Изплувах най-сетне от водата. Виви си беше свършила работата с платната отлично. Другите ми махаха от брега. Излязох.
-Бел, шалът ти е паднал..-каза Вив. Понечих да се върна.
-Няма време!-извика Нико.-Остават 10 минути!
-Не ми гледайте косата!-казах докато излизах от водата.
-Косата ти ни е последният проблем, Бел!-извика синът на Хадес.
-Всичко по план ли е?-надвика го сестра му. Аз и Вив кимнахме в унисон.-Много добре!
Четиримата се запътихме като Бианка гледаше с интерес бялата ми коса.
-Дете на огнени божества с бяла коса?-попита тя.
-Без коментари!-сопнах ѝ се. Стигнахме до дървена къщичка.
-Синис!-извиках.-Готова съм!
Синис излезе сънено с мангота. Вив изсъска тихо и настръхна. Логично, все пак всички знаехме за кого бяха приготвени.
-Покажи ми, дъще на Митра!-каза той тихо. Май го бяхме събудили. Той извади лампа на зехтин и ми я връчи. Изглежда мислеше, че аз водя парада. Аз кимнах и тръгнах към кораба. Показах му го.
-И смяташ, че се кача в него на сляпо?-попита той и ни огледа.-Сгреши! Ти идваш с мен!
Преди да успея да възразя, пръстта ме изстреля на кораба. Паднах по гръб. Това падане ми изкара въздуха.
-Мразя ги децата на Земния елемент-изкрещя Вив на български.
-Аз също!-отвърнах на същия език, когато си поех въздух. Синис скочи до мен.
-Подкарай го!-заповяда той. Това не е машина, не можеш да я подкараш. Все пак се събух и разпънах платната.

∆

Вив извади жезъл и се прицели. Бианка си сложи ръката на ръцете ѝ и каза, че е твърде опасно. Корабът потегли.
-Добре, добре....-промърмори Синис.-Карай към Сицилия!
-А приятелите ми?-попитах.
-Да не ти пука за тях. Ти си на мисия, не те.
Усетих гъделичкане по ръката. Опитах се да го игнорирам. Беше ми пределно ясно какво ще стане. Не исках.
- Компасът все още сочи на север!!! - викна той!
Затоплянето се разпространи из тялото ми. Замислих се. Бях на лодка с чудовище. Нямаше да нараня никого, когото обичах. Съсредоточих се и насочи топлината към ръката си. Искра.
- Не си спазила споразумението!
Първо се появи малко пламъче. То се разрастна и обгърна цялата ми ръка. Няма да лъжа. Беше приятно. Бях... спокойна. Сякаш тялото ми цял живот е искало точно това. Чувството беше някак... познато.

Долепих ръката до дървото. То пламна на секундата. Огънят се разгоря и пламъците вече ме заобикаляха отвсякъде. Чух крясъка на Синис, но той ми се стори далечен. Тогава видях фигури в огъня.
- Не - прошепнах. Гласът ми трепереше.