Дъщерята на огъня

III. Ще може ли някой да ме събуди?

-Искам да поспя, за да осмисля нещата - измърморих. Съблякох си дънченото яке и се завих с него.
-Да осмислиш нещата. Разбира се-отвърна Вив. Унесах се, докато гледах през прозореца.

∆

В съня си бях на тераса. Огромна тераса. На нея имаше мои познати. Видях Йоана, гладеща нервно косата си.  Разговаряше с Георгиос, приемният ми брат от Гърция, който повече от очевидно я сваляше. Лаура(приемната ми майка във Франция), успокояваше Роберто(съученик от Италия, замина в Рим при баща си), който явно беше паднал за пореден път от някъде и му даде близалка. Видях много познати лица, включително Андре(синът на Лаура), Роза, приемната ми сестра от Италия. Беше си боядисала косата в розово.
 Огледах се, в опит да разпозная мястото. Стори ми се, че на стената беше изписано: "йгйщдидпд ъйенив". Премигнах и там вече нямаше нищо. Сънищата са странно нещо.

 Изведнъж небето се помрачи. Слънцето изчезна. Задуха вятър. Той ме пронизваше с леденият си меч. Затреперих. Изглежда вятърът минаваше през другите. Очите им станаха чисто черни. Йоана, Георгиос, Андре и Роберто заговориха в един глас:
- Имаш дванадесет дни, дете - изрекоха и се сляха в гигантска жена с гарвановочерна коса, събрана на стегнат кок на тила ѝ. На главата ѝ лежеше лъщяща корона. Очите ѝ бяха тъмни. Но не като въглища, а както са тъмни безлунните нощи. Продължих да треперя, но вече предимно от страх, а не от студ.
-Върни дъщеря ми на Олимп-продължи тя.-Или ще унищожа всичко и всички, които обичаш!
Видях горящ лагер, из който бягаха ужасени тийнейджъри с оранжеви тениски, тъмна пещера, красива тъмнокожа и тъмнокоса жена с бяла рокля и персиец, може би, с осанката на воин. Гледах мълчаливо виденията. Накрая се престраших и попитах:
-А Вие коя сте?
-Аз коя съм? Аз?-попита тя видимо подразнена.-Аз съм...-гласът й премина в гласа на Вив-Бел! Ставай!
Виви ме ръчкаше да се събудя.
-А?-попитах красноречиво.
-В Америка сме.