На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 6

Скай

След "виртуалния секс" с американското момче дълго време стоя под душа. Чуствам се добре с общуването си с него, макар, че не бива да се увличам по някой, когото реално не познавам. Стига ми, че съм сексуалната играчка на Хънтър. Хубаво е, че към този момент се е запилял нанякъде. Затова пък Конър е домъкнал отнякъде пияно момиче, което съм сигурна, че на сутринта ще плаче в тоалетната, след като й заяви, че са били до тук. Удивително семейство, няма що? Кога ще се върнат родителите ни, накрая? Поглеждам към календара със снимка на Мик Джагър и задрасквам днешната дата с червен маркер. Остават още четири месеца. Непоносими четири месеца. Ако имах дъщеря не бих си позволила да я оставя сама покрай две незрели и разгонени момчета. Но майка ми си няма никакво знание за подобни неща. Абсолютен профан е.

По принцип на младежите в Австралия дават не малка свобода, но чак до такава степен? Въобще мисля, че родителите трябва да имат известен контрол върху децата си. А сега? Тя и Фред си правят своите кариерни проекти, докато аз не спя по цели нощи, надявайки се Хънтър да ме пропусне в някоя нощ. Като малка, се страхувах от чудовищата под леглото, а сега, като по-голяма- от нощния ми кошмар Хънтър Демпси.

На сутринта протърквам очи и бързо препичам тост за закуска, защото малкия Fiat 500 на момичетата ме чака пред къщи.

- Какво прави снощи?- любопитства Есме.

- Правих си домашното, а после сърфирах малко в интернет?- на последните думи, пърхам с мигли.

- Аха, поредната порция on line чукане- отново шеги, преди да се отпавим към скейт- парка, където да се отпуснем, карайки своите дъски- Ами какво да кажем за онзи секси изкусител Алън Палмър?

- Между нас не може да има нищо- въздъхвам сломено.

Както си говорим за него- забелязвам тениската му и сърцето ми забързва ритъм. После той я сваля и забелязвам татуировка на ребрата му, но отдалече не мога да я видя добре. Идва Хънтър и така ме поглежда, че се плаша. Това ме паникьосва, а когато се случва това- съм дезиорентирана и когато впоследствие правя малък кирър - падам върху бетона.

Изохвам от силната болка, сядайки внимателно и гледам скъсаните на коленете дънки.

- Как си?- спуска се Момо.

- Жива?- отдалече извиква Есме, но това което ме учудва, е Алън, който бързо приближава и кляка със загриженост пред мен.

- Как си, Скай?- той взима лейкопласти, подадени му от японската ми приятелка и подухва върху раните преди да ги покрие с лепенките.

- Какво, по дяволите?- изръмжава Хънтър, появил се на хоризонта- Махни си веднага ръцете си от нея.

- Престани, братле, не виждаш ли, че тя се нарани- отговаря Алън, без да се замисли, но отстъпва от мен.

- Тя какво- да не е инвалид- продължава да е груб "брат ми"- Е, какво...можеш ли да ходиш сама, Скай ?- очите му са пълни с гняв.

- Мога, но...

- Е, добре. Чу ли, Палмър, не е нужно вече да се правиш на медицинска сестра- избухва.

- Скай, собствеността на Хънтър- подсмихва се Конър и веднага получава силен шамар зад врата.

- Млъкни или ще ти истръгна езика. Одавна си го просиш.

- Така ли, давай- ядосва се малкия Демпси- Да видим кой от нас мама го е кърмила по- дълго време?

Не искам да бъда свидетел на братската схватка.

- Я, охладете страстите. Аз съм добре. Алън- благодаря ти. А ти, Хънтър, разкарай се- той се обръща и ме гледа както хищник гледа жертвата си. После, отказал да се разправя, разбутва брат си и Алън и като се отдалечава- пали цигара.

- Не се притеснявай, сестричке- шегува се Конър- Ще се оправя с него- последва го и след минута те се смеят и се прегръщат, зяабравили за моето съществуване. Алън гледа за момент лудото семейство, преди да се присъедини към тях.

От друга страна, моите приятелки ме подпомагат до колата и се запътваме към тяхната каравана.

Нощувам пред превозното средство, легнала на мек матрак, със слушалки в ушите и електронната музика заглушва стоновете на двете лесбийки отвътре. За съжаление, тук няма добра интернет връзка и не мога да си говоря с #american_boy.

Лудостта на Хънтър и милосърдието на Алън ме обезпокояват. Затова се преобръщам по корем и се насилвам да спя.

Така и не успявам и решавам да се прибера.