На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 54

Скай

Това, че се забавих за малко, за да си поговоря с баба Клара, отивайки да взема останалите си вещи доведе до сблъсък между Фред Демпси и Алън. Първия се опитва да ме искара лъжлива кучка, която проваля брака му с майка ми, а втория се прави на рицар в блестящи доспехи и ме измъква от неловката ситуация.

По- късно докато пътуваме към квартала ни и двамата все едно сме в стая за мъчение. Използвам момента, опитвайки да обясня на момчето, че никога не бих му причинила болка и не съм изневерила. Само, че той мълчи непоколебимо. С тъга му казвам довиждане и тръгвам към вратата, където се сблъсквам с Хънтър.

- Той пак ли се върти около теб?- блокира пътя ми с яростно лице.

- Моля те да ме оставиш намира- бутам го досадно и тичам нагоре към стаята си.

- Скай!- чувам вика му след мен. Толкова ми омръзна от всичко. Искам да си взема китарата, само като свиря може да се успокоя в този момент.

Жалко, че уединението ми е нарушено- за Хънтър никога не е представлявало трудност да отключи заключената от мен врата и ето го влиза смело и се обляга на огледалото.

- Искам да съм честен с теб- казва внимателно.

- За какво?- скривам телефона си зад гърба- Наистина ми омръзна да обяснявам...

- Чакай, чакай...остави ме да говоря- прави две крачки и кляка пред мен- Аз те обичам, сестричке. И знам, че казано по този начин, звучи отвратително, но не те лъжа...Знаеш, че никога не съм имал пример в лицето на майка си. Не си я спомням от 4- 5 годишен, според баща ми тя е избягала с някакъв богаташ на Ибиса. Също знаеш, че съм бил с много момичета, но ти си толкова различна. Ти си красива, мила, добра. Ти си единствената, която намирам като идеал за жена. Наистина съжалявам за всичко, което ти направих. Моля те, не ми обръщай гръб.

Осмислям думите му и ми става жал за него.

- Разбирам те, Хънт, но не си мой тип. Между нас нищо не може да се получи.

- Не ми даваш шанс да ти докажа колко много те обичам. Ще бъда различен. Ще бъда само твой- хваща ръцете ми и се усмихва.

- Хънт, не мога да ти дам това, което искаш. Сърцето ми е заето. Завинаги.

- Не- изкривява се лицето му и смачква пръстите ми- Няма да те дам на това копеле, Палмър. Ако не си моя, не си ничия.