На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 14

Скай

Това "американско момче" ме ядоса с неговите небивали, нагли предложения и не можах да спя цялата нощ. На сутринта приличам на мармот, който е бил лишен от сън. Надявам да дремна в някой час. Всичко това не се получава, защото по време на часа по спорт, госпожа Сименс ни изкарва всички момичета на училищния стадион и през цялото време бягаме по пистата. Нищо не ни спира обаче да наблюдаваме трениращите футбол момчета на стадиона. Карли Доусън се облизва при вида на Хънтър и използвайки това я изпреварвам на финалната права. Моите очи пък търсят Алън, докато маратонките ми стържат по гумената настилка.

- Свободни сте- извиква малко преди края на часа треньорката Сименс и потни се отправяме към съблекалните. За момент се засичам с Момо и Есме, които бързат за занятията си по химия и когато влизам за бърз душ в банята, почти няма момичета.

В банята се чувствам освободена от натежалите мисли. Водата отмива всичко в канала и съм освежена. Увивайки се в кърпа, отивам до шкафчето, като слагам чисти бикини. Излизам в съблекалнята и там е чисто. И като казвам чисто- там не само няма съученички, но и ги няма дрехите ми на пейката. Мамка му- не мога да звънна на приятелките си, сигурно вече са в отишли към другия кампус, където е кабинета по химия. Изцеждам мократа си коса и намествам меката хавлия пред гърдите си. Внимателно надниквам навън. Още не е свършил часа, така, че може би ще успея да прибягам до колата си на паркинга. Не щеш ли откъм библиотеката се задава Алън и ме вижда.

- Какво става, Скай?

- Мисля, че Карли и нейните приятелки са скрили дрехите ми...Ще пробвам да изтичам до колата.

- По дяволите- казва изнервено той и влиза при мен в съблекалнята. После сваля ризата си и ми я дава, оставайки само по тениска.

- Благодаря- неловко ми е, смутена съм, но нахлузвам ризата, от която ме лъхва аромата му. Той наблюдава тромавите ми движения.

- Няма ли да излезеш?

- Мисля да съм тук и да охранявам вратата- в очите му блясва нещо особено.

- Поне ще се обърнеш ли?- питам преди да закопчая копчетата и усещам настръхналите си зърна да се трият в меката материя.

- Изглеждаш добре- чувам гласа му зад гърба си- Видях, че имаш готини татуировки.

- Благодаря ти- не се сдържам и го целувам по бузата- Спаси ме от позор. Следващата стъпка е бързо измъкване на паркинга, но за зла участ бие звънеца за края на часа. От стаите изхвърчат ученици, които са свидетели на интересната гледка- аз облечена само по риза и голи крака, а до мен Алън Палмър. Потвръждава се написаното от русата вещица Карли- аз да се въртя около гаджето на мъртвата си приятелка и нямам срам за това.