На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 15

Алън

Наблюдавам тренировката по бягане на момичетата в часа по спорт, докато седя на тревата, близо до училищния стадион. Скай, облечена в тениска, с многократно по- голям размер от нейния собствен- дори и не поглежда към моята страна. Обвинявам себе си за слабостта, която проявих към нея, когато бяхме в колата и си позволих да я целуна. Между нас не може да има нищо, дяволите да го вземат...И от този факт направо ме прерязва през гърдите. И все пак не спирам да мисля за нея....Възможно ли е?...Възможно ли е минимална възможност да бъдем заедно? Толкова много би ми се искало това.

Половин час по- късно обаче осъзнавам, че училищния живот на красивото момиче е станал непосилен и то само поради причината, че започнахме да пресичаме границата.

Този път Карли Доусън е надминала себе си.
Излизайки от библиотеката, където търсех материали за едно есе- виждам главата на Скай да наднича от женските съблекални. Обвита е само по една малка шибана хавлия и спирам да дишам, представяйки си тялото й, докато тя према ризата ми, с която й услужвам и ме моли да се обърна. Правя го, но в следващия миг решавам да надзърна. На рамото й има татуиран надпис и тези букви ми се струват доста познати. "Добрите момичета отиват в рая, а лошите, където си искат". Какво, мамка му? Погледът ми хваща и татуировката по бедрото на индианска глава с пера и разбирам, че не греша. Стига бе...Това не е истина. Скай...Скай Сънрайз се оказа #paradais_girl. Те са едно и също момиче. Била е толкова близо до мен, а не на хиляди километри, както си мислех. Преглъщам нервно, спускайки очи по апетитните форми, като съвсем забравям за нейната молба.

- Изглеждаш добре- не си спомням кога съм я доближил- Готини татуировки.

- Благодаря- казва, закопчавайки копчетата на ризата. После изненадващо ме целува и благодари, че съм я спасил от позор.

Успеха обаче не е на наша страна. Тъкмо излизаме и бие звънеца за края на часа. Учениците излизат в коридорите. Подигравки и обиди пак летят към засраменото момиче. Тя тича бързо към входа и аз бих искал да я догоня, но съм спрян от гласа на директор Невил като неохотно го следвам в неговия кабинет.

- Господин Палмър, Вие май сте забравили правилата в училището- казва с тежък тон и сяда в голямото кресло- На лицата от мъжки пол е забранено да влизат в женските съблекални.