На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 13

Алън

Господин Кордеро се опитва да успокои избухналия смях в класната стая, след като Скай изважда своят учебник и от раницата й изпада цяла лента презервативи. По дяволите, няма съмнение, че това е дело на Карли. Нейния кикот надделява над общия шум. Хънтър също прави коментар, който страшно ме ядосва и след биенето на звънеца, го настигам в коридора.

- Какво беше всичко това, братле? Как така позволяваш Карли Доусън да се подиграва на Скай?

- Забрави тези глупости. Беше просто шега- Хънтър ме изоставя и настига гадната блондинка, а по- късно пред кафетерията- езикът му е в нейната уста, докато тя е увиснала на раменето му. Чудесно. Значи се прави на загрижен брат, а когато Скай наистина има нужда, включва режим на безразличие. Направо ми писна да разгадавам, какво става в сестринско- братските им отношения.

Между другото на кучката Доусън не й е достатъчна сцената с презервативите и след нчколко дни се сблъсквам с тълпа ученици, събрана пред моето шкафче. Когато приближавам, виждам Скай с наведена глава и разбирам, защо се смеят всички. На нейното училищно шкафче, което е в съседство с моето има залепени бележки с обидни за нея кваллификации, свързващи я с мен. В един момент тя вдига очи и погледите ни се пресичат. Това сякаш е последната капка и изтичва разплакана по посока тоалетната.

- Все още ли ще се преструваш, че нищо не е станало?- гневя се на Хънтър.

- На шкафчетата е записано твоето име. Май това е твой проблем сега- обажда се Конър и получава удар в гърдите от брат си, а после го замъква навън с оправданието, че трябва да тренират.

" Ще смуча малкия Палмър" е листчето, което хваща вниманието ми, преди да започна да отлепвам едно по едно всички оскърбяващи послания. Конър наистина е прав- всичко което се случва на красавицата сега е и по моя вина.

****

В една от съблекалните на Олимпийския комплекс в Сидни, треньор Еванс ни изнася мотивираща реч, докато с момчетата се подготвяме за състезанието. Трябва да призная, че малко съм напрегнат. Моят опонент е едно момче от Мелбърн- Ерик Флин и треньора ме запознава със силните и слабите му страни, докато чакам да бъда извикан на арената. Шумът от вън, от публиката е много силен и кара адреналина да тече по вените ми. На всичко отгоре братята Демси се опитват да влязат, за да изразят подкрепата си. Еванс ги изритва навън. Моето семейство, също е някъде по трибуните.