На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 21

Алън

Съботния ден прекарвам в стаята си и дори не реагирам на почукването на вратата от малката си сестричка.

- Можеш ли да отвориш?- извиква тя.

- Остави ме, Вив!- поставям слушалки и увеличавам звукът на песента на пълна мощност. Очаквам така да заглуша треперещия глас на Скай в главата си. Толкова се мразя, че й причиних болка със своето безразличие. Това момиче заслужава някой по- добър от мен. Спомням си секса ни от снощи. Такава невероятна емоция, такъв адреналин съм изпитвал, когато съм бил на скоростното влакче в увеселителния парк. И сега все още чувам сладките й стонове и това не може да се заглуши, дори и с гърмящата музика в ушите ми.

Тази вечер ще бъдем на гости у чичо Лукас. Той и леля Джейн имат дъщеричка- Али, която има рожден ден. Имайки предвид скапаното ми настроение не искам да ходя никъде, но мама настоява.

- Нали знаеш Тигърче, че след смъртта на дядо ти е необходимо да подкрепим баба Клара. Нека се зарадва на това мило тържество- сините й очи пробиват душата ми. Не мога да й откажа...

Детската част на празника вече е приключила и мама, Вивиан и баба помагат на леля Джейн в кухнята, а мъжете в лицето на чичо, татко и аз чистим градината, но повече седим край басейна и се шегуваме.

- Не изглеждаш добре, племеннико- обръща се чичо Лукас и събира частите на скъсаната пинята.

- Не спя много добре тези нощи- промърморвам и стисвам черната торба за боклук.

- Ще ми се да разбера името на тази красавица, заради която не можеш да спиш- засмива се чичо и ме потупва по рамото.

- На мен също ми е любопитно да разбера, къде пренощува снощи?...Защото не беше у нас- силния глас на баща ми заглушава смеха на чичо.

- След тренировка останах в дома на Хънтър и Конър Демпси- лъжа и не мога да погледна родителя си в очите.

- По дяволите, Ейд, остави момчето на мира, вече е над 18 години и на тази възраст нощта е по- интересната част от деня- всички остатъци от пинятата са вече в торбата за боклук и братът на мама ми намигва съзаклятнически.

- В къщата на Демпси, казваш?- подсмихва се татко- Днес срещнахме Скай в търговския център.

При споменаването на името на момичето, което не оставя мислите ми сами и за секунда, изпускам проклетия пакет.