Скай
Стената, която е издигнал Алън около себе си придобива невероятни размери. Той мрази мен, както и всичко, което е свързано с мен. Сигурна съм, че ме е сложил във всички black lists. В часовете, които имаме заедно- слуша незаинтересовано учителите и рови в телефона си, шкафчетата ни са вече на внушително разстояние едно от друго и всякакво случайно стълкновение е невъзможно. В буквалния смисъл на тази дума- просто оцелявам. Обкръжена от някаква глупава илюзия- нито ям, нито спя и всеки ден, баба Клара се опитва да ми набута поне малко супа в устата. Любезно й отказвам и се прибирам в стаята си, където гледам през прозореца или в тавана, оставяйки сълзите да текат на воля. Момо, Есме и Девън също претиснени, активно атакуват телефона, но не искам да говоря с никого.
Минава малко време и отново заприличвам на предишната безлична твар. Не си спомням времето, когато се въртях пред огледалото с желание да бъда с красиви дрехи, които да харесат на любимото момче. Дънки, тениска и маратонки пак са заели привилигировано място в гардероба ми.
Боли ме след всеки неуспешен опит да доближа Алън, с молба да му обясня какво се случи през онази вечер. Макар да не казва нищо, в погледа му чета"върви на майната си, кучко" и това ме съсипва. Колкото той се отдалечава, толкова Хънтър се върти около мен като някакво въже.
Днес в часа по спорт, си нямам на идея как ще пробягам 100 метра, заказани от госпожа Сименс. Тръгвам от старта, но още в началото на трасето, главата се завърта и ме поглъща бездна. Изглежда съм припаднала и се свестявам в медицинския кабинет на училището ни. До мен е Конър, който ме държи за ръката. На лекарката веднага й става ясно, че съм загубила съзнание от глад и задава точните въпроси с какво се храня, защо се подлагам на диета, дали ходя на фитнес, което допълнително да изтощава тялото ми. За да се махна бързо, уверено я лъжа, че ще взема мерки за ядене и почивка. Пълни глупости. Нищо не ме интересува. Искам да съм малко сиво мишле и да се скрия в една тъмна дупка, където очите на Алън Палмър няма да пускат смъртоносни куршуми в сърцето ми.
Вечерта има футболен мач на нашия училищен отбор и е задължително да присъстваме за да подкрепяме играчите ни. На стадиона виждам Алън и някаква невидима сила ме изправя, теглейки ме към него. Не осъзнавам какво съм му казала, но той отговаря, че това да съм близо до него "не би се харесало на брат ми". Умоляващо го хващам за ръката и той я изтегля светкавично, все едно се гнуси, все едно съм заразно болна. Губя равновесие и падам, докато бяга от мен. Навеждам глава, а покрай мен минават марковите обувки на Карли Доусън и приятелките й. Наслаждават се в победата си да видят моето унижение.
أنت تقرأ
На Бързи Обороти * Книга Трета
عاطفيةУсещаш ли как бие сърцето ти?.. Не? Това е така, защото сърцето бие с максимална скорост. Така се случи с Алън и Скай- преди да се усетят приятелството им се превърна в любов. Те гледаха в различни посоки, но трагедия ги събра и всичко, което трябва...
