Untitled Part 39

110 8 4
                                    

Алан

Когато бързо нахлузвам дънките си, забелязвам на земята два употребени презерватива.
Боже Господи....
- Добро утро- гласът на Реджина ме кара да се обърна. Момичето се протяга и не се притеснява, че е гола.

- Ммх- мърморя и се правя, че си търся тениската.

- Тръгваш ли си вече?- пъчи голите си гърди.

- Реджина, защо не се прикриеш с нещо?- не скривам, че ми е неприятно и клякам на едно коляно за да обуя маратонките си.

- Какво, сега се смущаваш от мен ли?- смее се- Снощи ръцете ти бяха по-смели. Майко мила...

Тя става и влиза в банята.

- Ще ми върнеш ли запалката?- чува се сънения глас на Хънтър преди да седне в леглото. На лицето му грее доволна усмивка, макар цялото да е насинено.

- Какво стана снощи, Хънтър?- питам, макар да се страхувам от отговора. То така и така е ясно. Аз и Демпси сме изчукали заедно Реджина. Когато в разклатения ми мозък плавно достига тази мисъл, сърцето ми замръзва- Защо...защо се намираме в едно легло?

- Защото Реджина винаги е препочитала да бъде оправяна от по двама мъже- той също се изправя и се отправя към банята- Ще се присъединиш ли?

- Върви по дяволите, Демпси- нахлузвам и дънковото яке и изчезвам от спалнята...

Около три часа шофирам из града наслоявяйки ненавист към себе си. Мамка му, нищо не мога да си спомня. Последно се сещам за разбитото лице на Хънтър и това как ми се завъртя главата, след като изпих студеното безалкохолно, което ми подаде Реджина. Ясно, че вътре е имало някакъв наркотик. ...Дано Скай не разбере за това...Моля те, Боже...Моля те. Набирам номера на Хънтър...

- Слушай, ако Скай разбере за снощната случка- полицай Глоувър ще научи името на човека, който е разбил черепа на момчето в болницата, разбра ли ме- затварям, преди да ми отговори. Сигурен съм, че е схванал заплахата.
После се спускам в подземния паркинг на един мол, за който момичето ми разказваше, че има страхотен музикален магазин. Спирам се на Fender- известна марка електрическа китара и се опитвам да не си представям очите на Скай. Все едно ще види същината на долната ми душа. Тази нощ, аз й изневерих, по дяволите. Такъв съм шибаняк и не помня нищо, а това даже е още по- лошо. Надявам се Хънтър да е изяснил на Реджина да си държи езика зад зъбите и да не се разприказва  за снощи. Макар въобще да не му вярвам. Той е последния човек, който би скрил от Скай как съм се провалил.

На Бързи Обороти * Книга ТретаWhere stories live. Discover now