На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 41

Алън

Освен Хънтър Демпси, още един човек е изключително доволен от раздялата ми със Скай, и това е треньор Еванс. Много се радва от резултатите, които показвам на тренировките, а след това всеки път слушам вдъхновяващата му реч. Не се съмнява, че на следващите полуфинали, аз ще бъда излъчен като финалист. Гледам безцелно из кабинета му, докато пълни ушите ми с насърчаващи глупости. Той не знае, че ми е все едно дали ще победя или не. Не ме интересува дали ще стана шампион на щата или не. Единственото, което искам е Скай отново да ме гледа така, сякаш съм целият й свят. Но в редките случаи, когато погледите ни се пресичат виждам само голяма тъга и презрение и това ме смачква. В часовете, които имаме заедно се чувствам като на средновековно мъчение. Много пъти дори не присъствам на тези уроци и седя навън, на трибуните на училищния стадион, гледайки тренировката по футбол на Конър.

В къщи нещата не са по- добри. Майка ми и баща ми се преструват, че не знаят за ситуацията, но съм сигурен, че баба им е разказала,че сме се разделили със Скай. А днес е и традиционния обяд, за който са си дали като обещание чичо Лукас и Мама. Когато са били още деца- братът и сестрата са се наговорили един път в месеца да се събират семействата на обяд и така да заздравяват връзката между роднините.

Принуден съм да отида и много се надявам да си общуват само помежду си, като забравят, че седя на масата и ям от вкусната лазаня, приготвена от леля Джейн. Но не би.

- Докога ще се свиваш в черупката си и ще се правиш, че нищо не се е случило, Алън?- гласът на баба Клара ме укорява.

- Нищо не се е случило, бабо- повтарям фразата, която ми е станала дежурна от близо седмица насам.

- Не съм много сигурна. Онзи ден у нас дойде едно момче да изведе Скай на среща и тя го нарече"свое гадже"- шест чифта очи се вторачват в мен и в кухнята се възцарява тишина.

- Вече ви казах и пак ще повторя- със Скай сме разделени и тя е свободна да излиза с когото иска- докато го казвам, остра болка свива гърдите ми и ставам рязко, а стола пада зад мен на пода- Благодаря за вкусния обяд, лельо Джейн- бързам да изляза на въздух, защото иначе ще се задуша и не изпълнявам призива на баща ми да се върна на мястото си.

Топлия пясък и лекото вълнение на океана постепенно проясняват мислите и нормализират дишането ми. Значи при Скай вече се е появил"някой"? Измина една седмица от деня, в който тя ми забрани да гледам в нейната посока. Не мога да повярвам за това кратко време да ме е извадила от сърцето си. За себе си мога да кажа, че не знам колко време би ми трябвало за да я преодолея. Имам чувството, че това никога няма да стане. След смъртта на Стейси бях тъжен и именно синеоката красавица оживи душата ми. Но не съм сигурен ако я изгубя дали някога ще бъда цял.