На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 28

Скай

Седя на брега на сънливия океан и коленете ми опират в брадичката. БАМ- ударите на Алън. БАМ- лицето на Хънтър- цялото в кръв. БАМ! БАМ!- всичко това е по твоя вина, Скай. Мили татко, как искам да върна времето назад и да бъда отново онова безгрижно момиченце, което не мисли за тревогите на утрешния ден. Да заспивам в ръцете ти, които миришат на дървени стърготини и бергамонт. А на сутринта, да тичаме по брега на океана, гледайки морските птици.

Поглеждам към небето, където облаците са образували сложна плетеница като кристали, а албатросите крещят на техния неразбираем птичи език.
Не, тате- твоята дъщеря не заслужава небесното ти внимание. Не е причина за гордост. Тя е една грозна и подла отстъпница на приятелство, създаваща конфликти между съучениците си. Скай Сънрайз предава всеки, който й е бил близък. Даже избяга от училищното кафене, избяга от истината. Какво си въобразявах като се обвързвам с Алън. Винаги ще го свързват със Стейси, винаги те ще бъдат Краля и Кралицата на гимназията ни. Боже колко съм сама, както тогава- преди една година, чувствам се сама срещу света. На кого мога да кажа своята болка?

Включвам изключения си до този момент телефон и набирам стационарния телефон в къщата на Палмърови. Обажда се приятен женски глас.

- Госпожо Аштън...Аз съм Скай. Намирам се Милк плаж. Дали може да дойдете тук?...И моля да не казвате на никой, дори на Алън.

Ето- това е първата крачка извън пропастта с лъжите. Какво ще стане след това- не знам. Всички чакаме нещо- Рожден Ден, Рождество, завършване на Колежа. Аз само чакам щастливия си влак, утешавайки се, че той е на път и скоро ще пристигне на моята гара. И тогава, с билет в ръката- ще се кача за да срещна мъжът- моя сродна душа и ще пътуваме по хубавия път на съвместния ни живот. Кога ли ще стане това?

- Господи, Скай...какво правиш тук?..Сама?- Аштън, с тревога в гласа, пада на колене до мен и ме прегръща.

Вместо адекватен отговор- започвам да плача. Сърцето ми се разбива на частици от болката, която толкова дълго тая вътре, както и от думите, които толкова одавна съм искала да изрека.

- Момичето ми, кажи какво става?- тялото ми се стопля от нежната й прегръдка- Кажи ми? Аз мога да паза тайни.

През воала от хлипания и хриптящ сополив нос прошепвам:

- Хънтър и аз...Ние...