Untitled Part 31

109 9 2
                                    

Алън

След като моят срок за наказание изтича- се връщам в училище и забелязвам как Конър ме избягва точно както и по-големия му брат. Карли Доусън продължава вулгарните си коментари за приятелката ми, но Хънтър грубо й затваря устата. Дали пък не е решил да спечели благоволението на Скай? Обаче на нея не й пука от усилията му за това. Гледа го  все едно е невидим, затова пък очите й заблестяват когато ги обърне в моята посока и ме подлудяват обещанията, които чета в тях. Вече се побърквам от това отвратително въздържание и на красавицата също не й е много леко. По дяволите, та ние сме на по 18 години, хормоните ни избухват. Напоследък, тя се облича в някакви къси полички, които крещят: Вземи ме, Палмър. Затова пък на тренировките, треньора е повече от доволен, защото изпускам тестостерона си на боксовия ринг и разбивам с юмруци боксовата круша. Но няколко часа след тренировките, когато се виждам със синеокото момиче, отново ме покрива вълна от шибана възбуда и си ходя така надървен постоянно. Скай много се забавлява.

Днес има "музикална битка", която са си устроили garage groups в района.  Групата на Скай- "Опасна Целувка" е срещу момчешка банда" Кралете на боклука" и вокалиста им - Арън Паркър  си пада по моето момиче. Мамка му не мога в момента  да бъда там с нея, защото са ме ангажирали с моята малка сестра. На Вивиан трябва да й сложат брекети на зъбите и тъй като мама е обвързана със списанието си, а тате с бизнеса си- аз съм този който сега седи в чакалнята на денталното студио.  Накрая идва при мен Вивиан и ми се усмихва с металната си усмивка.

- Приличаш на Терминатор- разрошвам косата й и сдържам смеха си, когато излизаме от клиниката.

- О, я млъквай, брат ми- мотае езика си, защото все още не е свикнала с железата върху зъбите си. Бързам да я оставя при баба Клара и натискам педала на газта към мястото на музикалния купон. 

Публиката след концерта им се е разотишла, но идвам на време за да видя как под караваната на Момо, която е  осветена от разноцветни лампи се чува момичешки смях и момчешки викове. Та музикалната им битка е приключила, но те си устройват битка с водни пистолети.  Забелязвам съотборника си Клей Адамс да е сложил на раменете си Девън, облечена само по жълт бански и тя залива с вода другата двойка-"моята госпожица" на раменете на Арън Паркър. Ръцете на момчето държат бедрата на момичето ми и ми се ще да счупя тези ръце, че те да не могат вече да свирят на струните на китарата.

На Бързи Обороти * Книга ТретаDonde viven las historias. Descúbrelo ahora