На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 24

Скай

На сутринта кошмарния ми махмурлук ме води до светия граал- тоалетната. Макар пиянството си, помня миналата вечер и това как Алън се прави на Зоро.

- Сестричке!- Конър почуква само един път и наднича. Като не обръща внимание на това, че изпразвам стомаха си, ме уведомява, че излизат с Хънтър, а ако баща им звънне и ги търси- да ги прикрия, че уж правят проект по история.
Вече лежа в леглото и все още не се чувствам добре, направо умирам. Замислям се как напоследък училището се е превърнало в стая за мъчение за мен, по- лошо- като тъмница. Дори не мога да си представя какво ме очаква в понеделник.

Към три часа следобяд преодолявам безделието си и решавам да почистя къщата. Чистенето е отлична медитация и няколко часа са достатъчни да се преведе домът в уютния му вид. След това изваждам продукти от хладилника и правя вечеря. Момчетата не отговарят на настойчивите ми обаждания и незанам дали да ги чакам- вече минава полунощ. Обличам се с къси панталонки и баскетболна фанелка с номер "57"- късметлийското число на Майкъл Джордан, може би пък и на мен да ми провърви.

Навън, палмите шумолят на вятъра и краката ме отвеждат към океана. Разхождам се по плажната ивица с часове, а сърцето ми учестява ритъма си, когато без да се усетя съм застанала пред голямата къща на Палмърови.

Поглеждам към втория етаж, където знам, че е стаята на Алън. До терасата му расте високо дърво, по което съм се катерила като малка. Без да се замисля достигам желания клон . Отворената врата на стаята дава възможност да я огледам. Има мека нощна светлина и по стените все още висят алюзий от "Междузвезни войни", както и плакати на други супер герои по които бе увлечен още като дете. Самият Алън изглежда спи дълбоко, покрит само с лек чаршаф. Вчера и преди няколко дни той ми наговори много обидни неща, но не мога да го виня, представям си като каква изглеждам в неговите очи. Неподвластно желание прехвърля крака ми от дървото през железния борд и се озовавам на терасата. Маратонките скърцат по настилката, така че ги изхлузвам. Искам да го погледам само за малко, не знам кога ще имам друга такава възможност да бъда толкова близо до любимото момче.

Сядам внимателно в края на леглото и се вглеждам в спокойното му лице. Диша равномерно и без да се усетя чувам гласа си да прошептява:

- Хубаво е, че спиш...защото едва ли ще имам сили да ти кажа това, което ме изяжда отвътре и то от години...Господи, колко е трудно....И така, откъде да започна- противно на схващането за мен и Стейси, не я считах за много добра приятелка, тя беше влюбена единствено в себе си и обичаше често да коментира моята непохватност или начина ми на изразяване, дрехите, които нося, като хвалеше и изтъкваше собствената си персона. Когато осъзна, че може би ми харесваш- направи така, че да бъдеш заедно с нея и нещата за мен се влошиха- въздъхвам дълбоко- Често ми разказваше как сте се прегръщали, как нежно сте се целували или сте правили секс и спирах да дишам от тъга, но.... я приемах. После умря пред очите ни и пропаднах в бездънна яма. Макар и кучка, все пак бяхме неразделни....Знаеш ли, наскоро написах песен, посветена на теб. В нея се разказва, че съм се чувствала добре само в твоите прегръдки- гласът ми се накъсва- Прости ми, Алън...Милион пъти съжалявах, че към онзи момент преспах с Хънтър. Просто тогава Той беше близо до мен и Той ме утеши докато плачех, Той намери устните ми и ме целуна....дори не осъзнах как се съблякохме...а Ти...Ти - беше толкова далеч...