На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 35

Алън

Днес е денят на квалификациите, които ще излъчат пилуфиналистите за републиканското първенство по кикбокс. Скай е при мен в съблекалнята и треньор Еванс въобще не е доволен от това. Премрежения му поглед и свити устни са доста красноречиви докато дава инструкции на Клей Адамс. Гаджето на Девън има доста силен противник и е изнервен, естествено.

- Изглеждаш секси- прошепва момичето и целува всяка костичка на ръцете ми- Кой е твоят опонент?

- Казва се Уилям Брадли- докосвам с устни челото й- И е отличен боец.

- Ти си по- добър- гледа ме с тези сини кристали- Ти си моят шампион.

- Алън!- сепва ни силния глас на треньора и Скай се отдръпва смутено- Нали знаеш, че не е позволено присъствието на чужди хора в съблекалнята. Трябва да се подготвиш за битка- това кара момичето да се усмихне виновно и да излезе- Надявам се да си спазвал въздържанието- казва докато масажира раменете ми- Защото Уилям Брадли беше финалист миналата година.
Затварям очи и въздъхвам дълбоко. След като жребия определи опонента ми за първенството, проучих всичко за него, изгледах клипове от съзтезанията му в YouTube. Той е наистина много подготвен боксьор, освен това е малко по-висок от мен, което може би е предимство в негова полза.

Половин час по- късно все още стоя на ринга, но усещам как устата ми се пълни с кръв. Майсторски нанесения Backfist (класически нокаутиращ удар) ме дезориентира за миг, а последвалия силен удар в бедрото, ме кара да падна на едно коляно. Трудно е да се изправя и добре, че се чува гонгът за края на втори рунд. Дано за следващата серия да имам шанса да спечеля повече точки.

По време на почивката между рундовете, Еванс издърпва предпазителя от устата и ми налива вода. Изплаквам за да изхвърля металическия вкус на кръвта.

- Той атакува през цялото време, Алън и го оставяш да се приближи твърде близо до теб. Защо и ти не атакуваш? Работи с краката си.

Минутата почивка изтича бързо и се връщам на ринга. Няколо секунди аз и Брадли се въртим в кръг. Неговите и моите удари прорязват въздуха, накрая моят силен ритник го кара да се превие на две и да се облегне на въжетата. Бързо обаче идва на себе си и сега аз лежа на татамито. Само с един удар ме нокаутита. Кучия син, Брадли- печели.

В съблекалнята, Клей Адамс бута всичко като побеснял, защото той също е загубил от своя противник. Само, че ако аз все още имам шанс поради точковата разлика, той отпада след днешното състезание. Треньор Еванс мълчаливо опакова нещата в спортния си сак. Безмълвието му е дори по- лошо, отколкото да ни крещи. Двама от елитните му бойци са със загуба днес. Късмета беше само на страната на третия- Дилан Уесли и той е доволен, въпреки, че държи торбичка с лед на дясното си око. Жребият му бе по- лесен и той победи с лекота. Отивам за бърз душ и опирайки ръка на стената, излагам гърба си на горещите струи. Мускулите леко се отпускат от напрежението. Мамка му, гадно е да загубиш. Чувстваш се като едно проклето нищо. Дори не искам да си помисля как Скай и родителите ми са проследили срама ми в публиката. Както и стотиците други очи. Татко със сигурност няма да е доволен от този развой. Знам историята, че се е занимавал с кикбокс като млад, но не професионално, а в незаконни боеве в които е имало залагания, но е много добър. Дори и сега към четиредесетте си години, Ейдън Палмър е дяволски бърз в битка.

Когато излизам, Скай и Вивиан седят на една пейка и разговарят, а мама казва нещо на татко. Сигурен съм, че го моли да бъде снисходителен в изказаванията си.

- Е, сине- не може все да се печели- той ме потупва по гърба- Но всеки път, когато губиш, ще имаш желанието и мотивацията да ставаш все по- добър.

Кимам с признателност и прегръщам баща си.

*******

След боя на футболното игрище, Хънтър е отстранен от училище за пет дни. Освен това, както разбрах от Конър, треньора им по футбол отново го е изхвърлил от отбора.

- Не се е прибирал от две нощи, Ал. Удли се обади на баща ми и той изсипа целия си гняв върху мен. Сякаш не знае какъв задник е по- големия му син- Конър се усмихва иронично, докато отключва училищното си шкафче- Преди малко, Хънтър ми звънна от полицията.

- Какво е направил пък сега?- търся Скай сред тълпата съученици.

- Офицер Глоувър поиска да го види отново- погледите ни се кръстосват- Пребитото момче имаше амнезия, но внезапно си е спомнило, че човекът който му разбил черепа дошъл за първи път на доковете тогава и полицая извика Хънт за разпознаване...По дяволите, Ал- момчето е било с черепна травма и сега го рехабилитират да върви...учи се да ходи, разбираш ли? А брат ми е виновен за това.

- Не знам защо позволяваш на тази курва Скай да се мотае с малката ти сестра? Преди малко бяха заедно- Карли Доусън се появява изведнъж между нас. Тя хвърля косата си назад и прокарва пръст в гърдите на Конър- А ти кажи на брат си, че няма да допусна да ме зареже по този начин- тя се отдалечава движейки бедрата си като някоя манекенка. Отивам на третия етаж, където са класните стаи на учениците от прогимназията. На един от первазите на прозорците седят Вивиан и Скай я гали по гърба успокояващо.

- Какво има, сестриче?- повдигам брадичката на Вивиан.

- Един съученик- Колин Маршал ми каза, че макета ми по биология, който изработвам от една седмица е провал, а също брекетите ми изглеждат ужасно- подсмърча малката.

- Скъпа, този Колин е едно дете- прегръщам я.

- Ти си виновен- удря ме с малките си юмручета- Не можа да спечелиш глупавата битка и сега съм за посмешище- тя скача от мен и изтичва към класната си стая.

- Не обръщай внимание на думите й, Алън- Скай нежно прегръща шията ми.

- Благодаря ти, че се опитваш да я успокояваш. Тя е една малка тийнейджърка и не знае какво иска.

- Следващия ни час е химия, но аз не съм се подготвила- красавицата ме хваща за ръка и така слизаме по стълбите надолу- Какво ще кажеш...

- Да не би да ми предлагате да избягаме от час, госпожице Скай?

- Предлагам да прекараме време насаме, вместо да определяме относителната молекулярна маса на нитробензола.