Untitled Part 33

113 8 3
                                    

Алън

Фаровете ми режат тъмнината по някакво шосе, по което шофирам. Дори не знам накъде вървя, не ме интересува. Защото аз самия съм изпълнен отвътре с тъмнина....тъмнина, която се състои от ревност, ярост и ненавист към синеоката лъжкиня. Пред очите ми е, как Хънтър грижливо и любовно я прегръщаше и тя му беше позволила това. Не изглеждаше да е уплашена. Удрям няколко пъти по волана и увеличавам звука на радиото до откат. Баса в ритъма на музиката бумти в колоните на колата и възпроизвежда вибрация, минаваща през тялото ми. Може това да ме спаси от шибаните мисли, които карат сърцето ми да кърви. Сърце, което Скай изтръгна от гърдите ми и го стъпка в калта.

Спирам колата край празния скейт- парк и изваждам борда от багажника. Звукът на океана, който е в близост, оттеква с болка в слепоочията. Опитвам се да направя трикове със завъртане, но накрая се озовавам по очи на дъното на рампата. Триста шибани дяволи...гадната Скай. Тя ми обясняваше, че Стейси не била добра приятелка, че се чукала с дъртия Фред Демпси, тя е еднаква курва като нея- едната чука бащата, а другата продължава да е със сина, а ме убеждава, че иска само мен. Същата е неверница. Лежа на бетона и слагам ръце под главата си. Затварям очи и като калейдоскоп се завъртат картини: Скай и аз в мазето на лятната им къща, Скай в мъничката баня на караваната, изживявайки оргазм с мъниста от пот на челото, Скай на колене пред мен, смучеща пениса ми...И всичко това се разбива от тазвечерната картина на прегръщащите се Скай и Хънтър. Колко ме е лъгала. Бил я насилвал...Пълни глупости. Сама го е искала, тя още иска Хънтър Демпси.

Прибирам се едва призори в къщи. Докато лежа в леглото, блокирам всичко, свързано със Скай Сънрайз.Телефон, изтривам снимки в социалните мрежи, #paradis_girl отива в черния ми списък. Поглеждам групата на съучениците ми, където Доусън е писала вулгарни послания за вече бившето ми гадже...Не ме интересува. Сега Хънтър да си я защитава.

********

Пети ден. Пети шибан ден, как съм преследван от умоляващия й поглед, но се преструвам, че не я забелязвам и е като тълпата останали гимназисти. Но не мога да не отбележа, че изглежда ужасно. Тъмните кръгове под очите, ги правят още по- големи и по- тъжни. Добре поне, че вече не е в близост до шкафчето ми. Вече е заела едно друго шкафче, отдалечено в другия край на коридора. И точно както аз я игнорирам, така тя игнорира Хънтър. По начина, по който той се държи, мога да кажа, че е бесен. Двамата водим помежду си някаква безсловестна война, унищожавайки се с погледи.

На Бързи Обороти * Книга ТретаWhere stories live. Discover now