На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 19

Алън

Изморителната тренировка на която ни подлага треньор Еванс в Сентинел парк най- накрая приключва, но решавам да остана и да релаксирам още изестно време в това забележително природно кътче, разположено в центъра на големия мегаполис. Криволичещи пътеки ме водят до неголямо езеро. В продължение на няколко минути наблюдавам как шумна компания от деца храни местните водолюбиви птици. После тръгвам към каменния мост за да се уединя и застивам за миг защото там в средата стои Скай Сънрайз като красиво видение. Днес не е облякла някой от нейните овърсайз суитчери или широки дънки, а е в нежна лятна рокля. Защо досега е крила тази възхитителна фигура? Тя е някак замислена и се вглежда в гладката водна повърхност. Приближавам тихо за да не я изплаша, но гласът ми е дрезгав когато я поздравявам. Сепва се и разпуска косата, все едно да скрие лицето си.

- Радвам се да те видя- продължавам и слагам кичур зад ухото й.

- Алън...не искам да се доближаваш до мен.

- И защо да се лишавам от това удоволствие?- питам и виждам как от небето закапват едри капки дъжд. Момичето облизва устните, по които падат водните следи- Да се махнем оттук, започва да вали. Тя тръгва нанякъде и я следвам.

Скай приближава снежно бяла къща, с интересна архитектура. Насочва се към саксия, под която измъква ключ. Бързаме да влезам вътре, защото  небето си отмъщава изливайки водни потоци, от които сме подгизнали. Момичето бързо отива към килер от който измъква две плътни хавлии и ми подхвърля едната.

Издърпвам мократа тениска над главата си и избърсвам дъждовната вода от лицето и тялото си, докато Скай прокарва кърпа през косата и областта на врата и слизайки към деколтето.

- Предпочитам да съм сама, предвид това, което ми причини- казва накрая.

- Към онзи момент и двамата трябваше да се спрем навреме- отговарям, но следя движенията й. Много е съблазнителна. Мократа рокля е прилепнала по тялото й, следвайки всяка красива извивка. Студената вода е втърдила зърната на гърдите и те са видими под леката тъкан.

- Да спрем, така ли?- приближава към мен и докосва бицепсите ми, а устните й ги последват. Горещи вълни се изпращат по всички точки на моето тяло. Направо спирам да дишам- Един ден Хънтър каза, че си много добро момче.