На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 18

Скай

Седим с Девън на брега на океана, наблюдаваме как се гонят вълните и мълчим. Бях й разказала всичко, което знам за Конър, за Реджина и до този момент тя не е издала никакъв звук. Внезапно ми се приисква да взема китарата и да посвиря. Момичето до мен ме подканя с кимване на глава. Спомням си песен от албума на татко, който беше издаден посмъртно:

Дишай, когато вятъра е попътен

и докосва косата ти като с перце,

Дишай, когато усетиш бездната

и виждаш твоето време да изтича както слънцето при залез...

Девън се усмихва едва забележимо и изправяйки се, започва да танцува под среднощните звезди. Пея и тези думи ме връщат в щастливото ми детство, когато мислех, че безгрижието е вечно. Приятелката ми продължава отпуснато да размахва ръце и движи бедра, отдала се на танца. Внезапно сяда до мен.

- Скай...Искам да те питам нещо?

- Питай- усмихвам се тъжно и поставям китарата на розовото одеало на Момо.

- Коя е Стейси?

- Тя се удави пред очите ми.

- Били сте приятелки?

- Да, също беше гадже на Палмър и движехме заедно в една компания- изправям се, да не би Девън да задълбае по темата- Да отидем в трейлъра при другите и да опитаме от водката, която е купила Есме.

- Съгласна- те взима одеалото и го тръска от пясъка- Алкохола ще ми даде спокойствието на Жената- Чудо, защото като си представя Хънтър, Конър и Реджина- ми се иска да повърна на часа.

И не знам дали любимите ни рок песни или алкохола, но тъгата и на двете ни отминава, а пижаменото парти продължава със смях и закачки до сутринта. После в див махмурлук, осъзнавам, че трябва да се прибера в къщи. Дано през това време братята ми да са заминали на училище и да не гледам наглите им физиономии. Лично аз днес ще пропусна школото и ще поспя в мекото си, удобно легло.

****

Преди да се прибера се отбивам в кварталния супермаркет. Есме ми е дала очилата си, за да скрия зачервените очи, но въпреки това приличам на проститутка след дива нощ. Взимам от щанда зърнена закуска, а когато протягам ръка за млякото ме сепва нежен, женски глас.

- Скай!- обръщам се и виждам майката на Алън.

- О, госпожо Аштън, добро утро.