На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 56

Скай

Изминават две седмици, в които съм в състояние на емоционална бъркотия- развода на мама, подготовка за преместването. Всичко това, ако мога така да се изразя ми помага да не мисля за Алън. Социалните мрежи от които съм се махнала имат значение, защото не го виждам, не го чувам, не получавам сведения за него. В къщи също е тихо. Фред Демпси и момчетата събраха своите вещи и отидоха на хотел. Все още не мога да повярвам, че този иначе интелигентно изглеждащ човек е способен само да плюе отровни думи. Изглежда, че той напълно е зависел от майка ми, възползвайки се от нейното дизайнерско виждане и талант като архитект, както и от организационните й умения. През тези десет години съвместен живот той е плащал само няколко пъти за паркинг. Всичко останало като кариера, сметки, домакинство, храна е заплащала Колумбия Сънрайз. Е, сега вече ще му се наложи да се справя сам с това, защото мама отряза всичко като с остър нож.

Тези дни тя се разправя само с семейния ни адвокат Джими за справедливото разделяне на семейното имущество, макар Фред да не е доволен от това. С мама се опитваме да се поддържаме една на друга настроението, макар в сърцата ни да има тъга. Лека- полека събираме багажа си, плакатите на любимите ми рок- групи са навити на руло, остават празните легла и празни гардероби. Гледам за последен път розово- лимонения залез над любимия ми плаж във Vaucluse, а утре ние с мама ще се возим във влак, който ще измине 950 км и ще стъпим на едно непознато място, пълни с надежда и вяра за едно по- добро бъдеще.

- Скай!...Скай!...Скай!- чувам гласове и надниквам през прозореца. Моите любими приятелки са дошли и крещят като луди- Вдигни кльощавия си задник и ела.

- Момичетааа- втурвам се към тях и ги прегръщам поотделно. Девън веднага вади камерата си и влизаме в забавна селфи поза с изплезени езици и нацупени устни- Толкова ще ми липсвате- сумтя тъжно, разтягайки ръкавите на суитчера си на AC*DC.

Есме излиза в коридора и се оглежда мистериозно, а после предлага да отидем в задния двор, където изважда една бутилка уиски Hellyer's.

- Ехеее, откъде го взе- смеем се с Девън докато вървим прегърнати зад нея.

- Трябва да те изпратим подобаващо- отговаря Есме и ходи по пътеката покрай която ярките цветя са образували зрели пъпки, а нощните насекоми започват да кръжат около големите фенери, висящи под покрива. Сядаме в градинската бееседка.