На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 23

Алън

Щом прекрачвам прага на стаята си, рамката със снимката на Стейси прелита във въздуха и се удря в стената. Парчетата стъкло се разбиват и падат на земята, а след тях се приземява и самата фотография.

- Алън, добре ли си?- отрезвява ме викът на малката ми сестра от съседната стая. Бързо заключвам вратата, защото не искам да ме безпокоят и падам с безсилие на леглото.

В продължение на няколко часа седях в Камарото си на училищния паркинг, опитвайки да се възтановя от чутото. Сигурен съм, че Хънтър не ме излъга, а и очите на Скай потвърдиха истината. Мамка му- какви лъжливи кучки се оказаха тези две приятелки. Не знам от кое повече ме боли - дали от това, че Фред е чукал Стейси, докато уж бяхме гаджета или от думите на Хънтър, че е бил с момичето, което ми твърдеше, че е влюбена в мен и винаги ме е искала толкова много. Това осъзнаване ме изпълва с лепкава ненавист. Ще ми се да ги пребия и двамата, и бащата и синът.

На вратата се чука настойчиво и баща ми ме извиква разтревожено. Отговарям, че искам да съм сам...просто да съм сам.

Още на другия ден променям поведението си, и то е свързано да нося цялата си раница, без да оставям учебници в шкафчето си, тъй като не искам да се засичам със Скай. На общите ни часове я игнорирам напълно, защото тъжните й очи ме побъркват. Накрая момичето се премества на друго място, а на нейното, пред мен сяда Девън. Карли Доусън не пропуска с ехидните си коментари да унижи синеочката, но не се трогвам за нея и не ме интересува- тя е заслужила това отношение. От друго страна се държа дистанцирано с братята Демпси, по-скоро сухо поздравявам само Конър и се преструвам, че между мен и Хънтър не е съществувало приятелство в продължение на десет години.

Един ден попадам на кавга между двамата в мъжката съблекалня. Треньор Удли е вдигнал ръце от големия брат и го отстранил от отбора за следващия мач, а Конър е бесен.

- Винаги мислиш само за себе си, идиот такъв. Без теб The Mountain Boys ще ни унищожат още първото полувреме- той блъска брат си по рамото, но Хънтър е мълчалив, обръща се и влиза в бяната.

- Мамка му- Конър мята бутонките си към стената.

У дома ситуацията остава напрегната. Татко безуспешно се опитва да говори с мен и да разбере какво ми тежи. За да избегна разпитите на домашните си, след тренировките по бокс прекарвам време с момчетата от скейт- парка, научавайки нови трикове. Физическата болка при падане на дъното на рампата все още не може да притъпи раздиращите спазми в гърдите ми.