На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 9

Алън

-Тръгваш ли си, човече?- въпросът на Конър ме сепва, но нямам сила да му отговоря и само кимвам, докато вървя към улицата навън. Ходенето пеша не е лоша идея и не след дълго виждам улицата, на която се намира и нашата къща. Надявам се да проясня мислите си. Какво, по дяволите ми стана? Целунах Скай Сънрайз и все още усещам вкуса на устните й. Тази целувка все едно промени нещо в мен. Почувствах се  особено,  когато докоснах меката кожа на лицето й, а когато зарови ръцете в косите ми- бях безсилен да се сдържа. Омагьосах се от лекия аромат на шоколад и вишни. Боже, как ухае това момиче. Като шибано примамливо лакомство.

Удрям пясъка с носа на кецовете си...Трябва да се опомня. Просто бирата ме е ударила малко повече в главата, затова не можах да спра. Но тя...тя отвърна на целувката ми. Защо? В главата ми се блъската толкова въпроси. Надявам се Скай да не отдаде някакво голямо значение на тази целувка и всичко да си остане както преди.

След като влизам в стаята си отварям чата от "Backside". Едно непрочетено съобщение мига в зелено.

#paradise_girl Здрасти. Дълго време не бях се появявала. Появиха се малко проблеми, но се надявам тази изненада да ме извини.

Усмихвам се докато разглеждам буквите на татуировката на гладката й, карамелена кожа: Добрите момичета отиват в рая, а лошите- където си искат.

Излизам от чата и затварям очи, но вместо да се отпусна в съня, в ума ми се връща спомена от градината на Демпси и сладките устни на Скай.

*******

Следващите три дни старателно избягвам момичето по училищните коридори. Приятелките й ме гледат странно. Дали знаят? Сигурно, по дяволите.

Хънтър също не се явява в училище и така пропуска от тренировките по футбол. На въпросите ми, Конър вдига рамене и казва, че уж не знае  къде се е запилял брат му. Между другото на шкафчето на големия Демпси се появява надпис "скапаняк" и авторката е Скъли Уокър. Смешно ми става от тази драма. Цялото училище знае за репутацията на Хънтър, но въпреки това момичетата все му се връзват. Те сами му падат в ръцете, надявайки се защитника на футболния училищен тим, с красива физиономия да се влюби в някоя от тях. Но  Хънтър има правило- той не си търси емоционална връзка, само чукане.

Тази сутрин най- сетне виждам неговия Nissan Qashqai ,  а по късно чувам треньора му да крещи в кабинета на директор Невил- Давам ти последен шанс, Демпси, преди да излетиш от отбора.

Приятелят ми излиза от стаята и му подавам ръка за специфичен приятелски поздрав, но съм спрян от ледената му физиномия.

- Искам да държиш ръцете си по- надалеч от Скай!- процежда през зъби и в следващия миг гледам как гърба му се отдалечава по коридора.

Какво? Какъв му е проблема? Чак пък такова "братско" отношение. Звънеца ме сепва и се сещам, че сега имам час по химия и то заедно с момичето, което напоследък занимава мислите ми.

Влизам в класната стая и я виждам. Прави се, че чете нещо по учебните помагала. Моето място е зад нея и когато сядам отново ме завладява примамливия аромат. Иска ми се да прокарам ръка по копринените й коси. Добре, че госпожа Грей ни дава изненадващо контролно и започвам да разсъждавам върху химически формули и уравнения.

На обяд, в кафетерията, очите ми отново следят красавицата. Задържа се при избора на храна и по принуда заставам зад нея. Тя взима салата, но се оказва, че е забравила портфейла си и предлагам да я почерпя.

- Алън, не е необходимо- казва тихо, за да не привличаме внимание.

- Напротив...искам да се извиня, защото се държах като кретен тези дни...Пак сме приятели, нали?- подавам ръката си и тя леко стисва моите палци.

След моята тренировка по бокс, излизам на паркинга пред залата и забелязвам Хънтър до моето Камаро.

- Какво искаш?- питам малко грубо, предвид днешното му поведение и хвърлям раницата си на задната седалка.

- Исках да поговорим, Алън- учудва ме мекия му тон- Извини ме заради днес...Просто- бута бретона си назад- Не искам със Скай да се чувствате така заради Стейси...

- Какво искаш да кажеш?

- Изминалата година не беше лесна за Скай- най- добрата й приятелка напрактика умря в ръцете й, а ти... ти също беше съсипан, братле. Все пак със Стейси бяхте заедно четири години...Мамка му- още ви мисля като най- готината и популярна двойка в училището....Просто не постъпвай така със сестра ми...не търси в нейно лице замяна на Стейси, ще й разбиеш сърцето.

Не вярвам на учите си. Явно Хънтър все пак наистина е загрижен за спокойствието на "сестра си".

- Кой си ти и какво си направил с Хънтър?- подсмивам се и се прегръщаме крепко.

- Е, не винаги съм задник, Палмър.

- Да, понякога може и да си приятен човек- побутвам го по рамото- Знаеш ли, че Скъли Уокър ти е бясна.

Той щраква със запалката за да запали цигара.

- Тя беше само за няколко пъти..Така и не ме възбуди- след секунда силния ни смях се разнася над паркинга на спортния клуб.