На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 42

Скай

Пролетната ми ваканция започва още от рано сутринта, когато слагам куфара си в багажника на маминото Волво и си взимам довиждане с Клара. До последно бабата на Алън ме убеждава тези 10-тина дни да остана при нея, като предлага доволен брой забавления- ходене на кино, на плаж, на фестивал на екзотични цветя, но любезно отклонявам поканата. Едва влязла в колата се раздава и звън от Аштън Палмър. Майката на Алън също се опитва да ме убеди да не бъда сама по време на ваканцията си. В крайна сметка изтръгва от мен обещание да й звъня всяка вечер, с което да разбере, че съм добре. Вече със спокойно настроение приближавам към лятната вила на семейство Сънрайз. По пътя спирам в един от големите хипермаркети, откъдето купувам немалко количество плодове, зеленчуци, както и снакс и бира. По- късно очаквам приятелките си да донесат месо за да си направим барбекю. Както се изразява Момо"Една хубава пържола, винаги може да оправи проблемите".

Парк Сентинел винаги е прекрасен. Никога няма да ми омръзне да го гледам и да се възхищавам на уникалната му природа. Зеленината, обляна в слънчева светлина, водоемите, в които плават дебелите патици и лебедите. Всичките тези птичи крясъци, съчетани с тишина и мир. 

Вече у дома, оставям пакетите в кухнята, а тъй като всичко е потънало в прах, обличам стара тениска и шорти и почвам да чистя стаите.

- Ей, госпожице Сънрайз, откога стана Пепеляшка?- момичетата мъкнат две големи хладилнилни чанти, пълни с месо. Старото барбекю на баща ми е запалено и Момо, сложила готварска престилка, започва да се върти около него.

- Какво хубаво месце- любовно казва Есме и протрива лакомо ръце.

- Това барбекю не е работило от години, последно татко е готвил и сега като го гледам ми напомня за него- отпивам от прясното газирано и то щипе носа ми.

- Имала си тясна връзка с баща си?- задава въпрос Девън.

- Бяхме от един отбор. Беше ми приятел, пример за подражание, беше вълшебник- не усещам как тъжна усмивка докосва лицето.

- Нека припомня, че сме тук не да тъжим, а да отпразнуваме началото на нашата ваканция- извиква Есме и се пресяга за една пържола с голямата двуостра вилица. Девън през това време взима смартфона си от плетената си чанта.

- Имам предложение- възкликва тя- Нека увековечим тази наша момичешка вечер.

- Да поговорим за бъдещето- въодушевява се Момо- Аз съм първа. Девън включвай камерата- нисичката азиатка отпива глътка бира и започва- Аз съм Момо Танака, на седемнадесет години и в компанията на най- добрите си приятелки...Та говорим за мечти...Мечтая за големи концерти на нашата група на някой многохиляден стадион или най- малко на  Madison Square Garden. Добре ще ни дойдат няколко платинени диска или собствен остров на Карибите.