На Бързи Обороти * Книга Трета

Untitled Part 27

Алън

До края на учебните занятия всички гимназисти вече знаят, че аз и Скай сме се целували в коридора. И макар, че тя си дава вид, че не се интересува от насмешливите погледи и подмятания- виждам в очите й да бушува буря. Ние се разделяме на паркинга и се отправя с приятелките си на шопинг. Дава ми измъчена усмивка, но по дяволите всички. Всяко чудо е за три дни. Утре, в училището ще се случи нещо друго и ще почват да говорят по новата тема, а нас ще ни забравят.

Вечерята в семейство Палмър протича при странна тишина. По едно време Вивиан се обляга на стола, потърква коремчето си и заявява, че повече не може да яде. Обяснява на мама, че има проект по биология и се оттегля в стаята си. Веднага след това- два чифта очи се вглеждат в мен.

- Какво има?- неиздържам на тази очна атака на родителите си.

- Ти кажи...Какво става в къщата на Демпси?- татко поставя приборите си в празната чиния.

- Не разбирам- изненадън съм и слагам парченце пържола в устата си.

- Алън- пояснява мама- Вчера, когато заведох Слай у тях, излезе Хънтър и се държеше меко казано странно- тя отпива глътка вино.

- Нагрубил е майка ти, Алън- плътния глас на татко трепери от яд и знам, че не е на себе си.

- Ейдън, скъпи...почакай-мама прочиства гърлото си- Може би да се свържем с Колумбия...Хънтър, как да кажа-  много е покровителствен  с нея, все едно й е някакъв господар.

- Всичко е под контрол, мамо- ставам от стола си- Просто ...Хънтър е включил опция "загрижен брат"- рисувам кавички във въздуха.

- Сигурен ли си, че това момиче няма нужда от нашата помощ- мама сякаш се досеща за нещо.

- Спокойно, способен съм да защитя гаджето си- стискам облегалката на стола с ръка и не искам цялото това извращение, което Хънтър прави да излезе като мълва извън къщата им. Това би унищожило Скай.

- Вчера не каза ли, че не ти е гадже?- баща ми се подсмихва.

- След като говорихме с теб промених мнението си. Благодаря за вечерята- тръгвам към стълбите, където да се скрия в спасителната територия на стаята си.  Този глупак Хънтър ще вземе ли накрая да се кротне? Влизам в сайта на Backside skate. Пичовете обсъждат разни номера при скачането на кънки, защото наскоро предстои състезание.  Все още имам време да се запиша, ако реша да участвам. Неочаквано получавам лично съобщение. Усмихвам се, виждайки името на подателя. Съдържаниео на съобщението невероятно ме възбужда и скачам от леглото. Нахлузвам тениска и дънки и излизам тихо. Само се надявам двигателят на Камарото да не разбуди нашите.