The Last But The Best

26. Тя е моето момиче

Въртях се в леглото си и се опитвах да заспя, но бях прекалено развълнувана. Състезанието е утре. Цяла седмица правех едно и също: от училище в залата и от залата в къщи за да уча. Нямах никакво свободно време. Родителите ми най-накрая се прибраха. Разбраха, че съм ходила на концерта в Берлин и ме наказаха, но аз така или иначе нямах време за излизане. За цяла седмица с Хари се видяхме само веднъж: родителите ми настояха да излезем на вечеря четиримата. Те наистина го харесват. Разбират се перфектно и имат много общи теми за разговор. И двамата знаят колко важен за мен е Хари, показвала съм го много пъти през годините. Казаха ми, че и на него му личи колко ме обича. Много силно впечетление им е направило държанието му "като на истински джентълмен" . Не мога да задържа усмивката си, когато се сетя за това.

Групата има концерт в Норвегия и този път се налага да останат там няколко дена повече. Хари каза, че ще дойде направо в залата утре. София, Лиам, Ани и Джема също обещаха, че ще присъстват. Бях много развълнувана. Това е най-важното ми състезание и трябва да спечеля на всяка цена!

★ ★ ★

*На следващата сутрин*

Това е, големият ден! Станах много рано и се подготвях за състезанието. Приготвих късметлийския си бански и се надявам да ми донесе късмет и този път.

- Мила, готова ли си? - Майка ми почука на вратата и влезе.

- Да. - Погледнах я. - Много съм притеснена. - Тя дойде до мен и ме прегърна.

- Сигурна съм, че ще победиш. - Целуна челото ми. - Ти си най-добрата! Знаеш, че с баща ти се гордеем адски много с теб, нали? - Усмихна ми се окуражително.

- Знам мамо. Винаги сте били до мен и сте ми го казвали.

- Ти си най-добрата дъщеря, за която човек може да мечтае. - Продължаваше да се усмихва.

- Защо направи аборт? - Попитах съвсем спонтанно и изражението й за секунди се промени.

- К-как разбра?!! - Попита шокирана.

- Няма значение. Ще ми отговориш ли? - Настоях. Тя седна на леглото и след като реши от къде да започне проговори.

- Стела, ти си на 18. Достатъчно голяма си за да разбереш някои неща. - Замълча за малко. - Знаеш колко много обичам баща ти. Той е тийнейджърската ми любов. Не съм обичала никой мъж повече, отколкото обичам него. - Не разбирам на къде отива разговорът. - Но всички сме хора, а хората правят грешки...