The Last But The Best

5. Вярвам ти

ГТС

Хари рязко стана от мястото си и тръгна към мен, карайки ме да подскоча. Не можех да разчета емоциите му, но той продължаваше да се приближава към мен и накрая, когато вече почти нямаше място между нас, той уви ръцете си около тялото ми.

Държеше ме здраво и говореше как не трябва да се страхувам от него, как той никога не би ми навредил и че щял да ме пази, но да си призная - не слушах внимателно думите му, защото точно в този момент не бях на себе си. Бях в шок! Сънувам ли? Да, наистина се стреснах, но когато той ме прегърна всякаква паника изчезна! Господи... ръцете му ме държат толкова нежно, но и толкова здраво! Не знам дали той искаше да направи точно това, но в прегръдката му се чувствам максимално защитена. Мекият му, тих и загрижен глас заличи всички следи от вбесения Хари. Обещаваше ми как ще ме пази и да не се страхувам от него. Боже това момче може ли да бъде по- перфектно??

- Вярвам ти Хари! - Едва успях да го кажа.

ГТХ
Държа я в ръцете си, а тя не обелва и думичка. Стайлс, какво направи?!? Момичето продължаваше да трепери в прегръдката ми, а аз се страхувам, че може да я плаша допълнително с думите ми.

- Вярвам ти Хари! - Тя ли го каза? Вярва ми?! Слава богу! Гласа й вече не трепереше, а дишането й се успояваше. Това е добър знак!

Двамата стояхме известно време прегърнати, докато телефонът ми не звънна.
- Лиам е. Сигурно нещо за вечерята се е променило. Ще го пусна на високоговорител. - Уведомих със спокоен глас и доближих телефона до ухото ми. - Кажи Лиам?

- Хари, Стела с теб ли е? - Той ме попита.
- Да, заедно сме.
- Супер. Ще я питаш ли дали иска довечера да я представим като избраницата за името?
- Съгласна съм! - Стела отговори веднага.
- Хаха, супер тогава. Ще трябва да се видим по-рано. Елате към 19ч у нас.
- Но това е след по-малко от час! Не сме готови. - Казах с леко повишен глас.
- Ами побързайте тогава! Чакаме ви. - Лиам затвори, оставяйки ме с отворена уста.

- А-аз ще отида да се приготвям тогава. - Стела се изправи и тръгна към стълбите. - Между другото, какъв е този ресторант? Има ли определен дрескод?
- Виж сега, ти каквото и да облечеш, ще бъдеш най-красивата. - Несъзнателно отново започнах с флиртовете. - Но за това място не е нужно да сме официално облечени, изборът е изцяло твой.