Това беше най-отвратителната вечер в живота ми. Мъжът така и не спря, въпреки стотиците ми молби. Отвърза ме и ме сложи да легна на земята, не искам да си спомням какво направи след това. Не мога да повярвам що за мъж би се наслаждавал на такъв секс, където момичето плаче и моли за милост...
Искам Хари! Не ме интересува Надин, искам си Хари, искам си моето щастливо семейство и щастливия ми живот. Не мога да стоя вече тук. Какво ако онзи се върне и иска още?
- Господи... - Изтръпнах отново при спомена. Никога не съм се страхувала толкова, колкото сега.
През цялото време ръцете ми бяха вързани за китките, а очите покрити и нямам идея къде съм. Знам само, че тук е студено и тихо и че съм завързана за някакъв неудобен стол. Когато мъжът свърши с тормоза над мен пак ме завърза и чух как излиза. Надявам се, че просто ще се махне и няма да се върне никога повече, но знам, че няма да стане, защото чувам шум. Изглежда сме в къща и мен ме държи в някаква мизерна стая, докато той си живее тук. Какъв болен мозък!
Звънец? Чу се звънец! Идват други хора! Мамка му, идиотът ми сложи лепенка на устата. Не мога да извикам и да помоля за помощ...
- Къде е тя? - Чух женски глас.
- В мазето. - А това е гласът на похитителя ми.
- Разпозна ли те?
- Не.
- Хаха... - Жената се разсмя. - Нали каза, че е любовта на живота ти?
- Млъкни. Тя също ще започне да ме обича. - Гласовете им ставаха все по-силни. Това значи, че се приближават.
- Не ме интересува любовта ви. Дойдох за да я видя. - След тези думи вратата се отвори.
- Така, така, така... - Жената каза доволно и по звука от токчетата й познах, че започна да пристъпва към мен. Сега, когато можех да чуя гласа й ясно, ми се стори много познат.
Извиках от болка, когато издърпа лепенката от устата ми със сила.
- Кои сте вие двамата? - Проплаках. - Какво искате от мен?
- Аз искам само да бъда с теб, Стела. - Мъжът отговори.
- А аз искам да бъда с Хари. - Жената се подсмихна.
- УИЛЯМС! - Познах я. - Ти, кучко проклета... - Тя не ме изчака да довърша и ме зашлеви силно.
- Внимавай как ми говориш! Тук вече си никоя! - Изплю се в лицето ми.
- Освободете ме! - Проявих смелост и казах уверено.
YOU ARE READING
The Last But The Best
Fanfiction- Стела, знаеш че винаги бих изпълнил всяко твое желание. Изпълних и последното ти: не съм те търсил, макар че всеки ден се обвинявах за това. Сега обаче се срещнахме без да сме се търсили. Скъпа, това няма как да е просто случайност! - Хари, ти н...
