The Last But The Best

35. Лос Анджелис

* 3 месеца по-късно *
Мина толкова време без Стела... 3 месеца, 2 седмици и 5 дена за да съм по-точен.
Звънях й многобройно, но всеки път едно и също:

" В момента няма връзка с този номер. "

Бях в депресия. В началото се опитвах да го крия от феновете и не излизах от вкъщи, но в крайна сметка те разбраха когато не отидох на наше участие в някакво телевизионно предаване. Там Луи без да иска се изпусна и каза, че не съм добре, феновете започнаха да се притесняват, забелязаха, че със Стела не сме се появявяли заедно от доста време и след кратко "разследване" разбраха, че нея вече я няма. Обвиняваха я за състоянието ми, но аз никога не бих я винил за това. Да, накара ме да страдам, но ако се появи на вратата ми, веднага ще я целуна и ще я помоля да се върне при мен.

Още я чакам да се върне....

★★★
Лиам ми предложи да се видим и ме покани у тях, но не исках да излизам, затова той дойде при мен.
Излязохме в градината да се порадваме на приятното време. Така де, правех се, че се радвам за да не го притеснявам. Всичките ми приятели, майка ми и сестра ми са много загрижени за мен. Притесняват се, че заради депресията мога да си навредя по някакъв начин. Въпреки болката, никога не бих го направил. Не бих го причинил на близките си и на феновете. А и щом не търся Стела, тя е щастлива, това трябва и мен да ме прави щастлив, нали?
- Защо не пожела да дойдеш вкъщи? - Лиам ме попита.
- Стела може да се върне през това време. - Отговорих спокойно и наистина това беше причината да не напускам къщата си.
- Ъмм Хари....вярваш ли, че тя може да се върне? - Повдигнах рамене и се замислих.
- Обичам я прекалено много за да изгубя надежда.
- Тук съм за да те разсея от болката, да говорим за нещо друго! - Каза с лека усмивка.
- Окей, как е София? - Попитах.
- Добре е! Малко й е трудно сега без..... - Замълча, но знаех какво щеше да каже.
- Без Стела? - Довърших мисълта му и той кимна. - Истината е, че на всички ни е трудно без нея... - Една сълза започна да се стича от окото ми. - Тя ме научи как да обичам, но не ми каза как да спра. Сега ми остава само да я чакам, защото честно: не искам никоя друга! - След думите ми вече и от двете ми очи течаха сълзи. - Не мога да я загубя, Лиам! Не мога, защото ако го направя, аз ще загубя моята най-добра приятелка, моята сродна душа, моята усмивка, моя смях, моето всичко! Понякога искам да се свържа с нея само за да й кажа колко много се нуждая да сме заедно и колко труден е всеки ден без присъствието й. Хората казват, че щом сърцето ти е било наранено веднъж, ти вече се страхуваш, че някой може да го атакува отново. Имаш този страх, че всеки, който харесаш ще го дочупи. Но Стела ме накара да заобичам отново и сега, макар и сърцето ми да е разбито, аз усещам любовта дори и когато мисля за нея. - Усмихнах се при последното изречение.
- Приятел.. - Лиам сложи ръка на рамото ми - Знаеш, че имаше един период, в който със София бяхме разделени, нали?
- Мхмм...
- Сега ще ти кажа нещо от личен опит: Ако на двама души им е писано да са заедно, винаги ще намерят пътя към прегръдката на другия, без значение от обстоятелствата и пречките между тях! А всеки, който питаш ще ти каже, че със Стела сте един за друг! - Той също говореше с усмивка.
- Мислиш ли? - Попитах с надежда.
- Напълно сигурен съм! - Отговори ми и ме потупа по рамото. - Преди всичко се нуждаеш да излезеш от тази къща. Преди прекарваше толкова време в Ел Ей. Защо не отидеш там за няколко седмици? Ще се разсееш малко, ще излезеш с Джеф и другите си приятели там. Ще бъде най-добре за теб.
- Но ако Стела се върне докато ме няма?
- Ако се върне и ти не си в къщата, второто място, където ще отиде е при София и мен. И повярвай, аз ще ти звънна още на третата секунда след като я видя! - Намигна ми. Замислих се. Може би кратка почивка в Ел Ей ще ми се отрази добре?
- Знаеш ли Лиам, ще те послушам! Ще отида в Ел Ей! - Уверих го.
- Радвам се. - Побутна рамото ми доволно - София ще се гордее с мен, че съм те изкарал от къщата ти... - И двамата се разсмяхме.