The Last But The Best

2.8. Това премина всички граници

( Авторска бележка: Отново няколко човека ми писаха, че за новата *предишната* глава не са получили известие, въпреки че главата е качена. Не знам как да оправя това, така че просто погледнете предишната глава и ако не сте я чели, прочетете я :D )

ГТС
- ДА, ХАРИ, ИСКАМ ГО! ВСЯКА ЧАСТ ОТ МЕН ТЕ МОЛИ ДА ГО НАПРАВИШ! - Казах високо и уверено.

Дали си признах за фантазиите ми заради повечето вино, което изпих? Може би.
Дали на сутринта, когато се събудя със синини и болки по цялото тяло ще съжалявам за думите си? Вероятно.
Дали искам с Хари да го направим толкова грубо, че утре да не мога да се движа? Абсолютно, на 100%!

Той само се ухили, доволен от отговора ми и бързо свали дънките и боксерките си.
- Думите на моята кралица са заповед за мен! - Намигна ми, а начинът, по който погледът му играеше изпращаше тръпки по цялото ми тяло. След като и той остана без дрехи се върна отново над мен и за няколко бързи секунди обхвана здраво талията ми с големите си ръце и с едно движение тялото му се намираше между краката ми. Грубостта му едновременно ме нарани и възбуди. Отново се приближи за да слее устните ни, но този път целувката беше изпълнена с дива страст. Без никакво предупреждение "малкият" Хаз нахлу в мен с цялата си големина и това ме накара да изпищя от болка. За нещастие, устните на Хари все още бяха върху моите и без да искам го ухапах, което го накара да се отдръпне. Чух го да казва нещо, но не разбрах какво, защото той така и не ми даде време да се приспособя към дължината му и мощно изтласкваше навън и навътре, а това болеше наистина много. Челото му опираше на рамото ми и така нямаше как да види образувалите се от болката сълзи, а аз нямах достатъчно сила да кажа каквото и да било. Преди Хари винаги ми даваше време да се адаптирам, но сега действаше безмилостно.
"Ти сама го накара, не помниш ли?!" Вътрешният ми глас ме подсети.
- Ха-хари... - исках да го помоля да спре за малко, но не можех да оформя изречение.
"Нали искаше да го направите грубо? Защо се отказваш още в началото? Слабачка!" Гласът в главата ми пак проговори и отново беше прав, но това не правеше болката по-поносима.
Заслушах се в звуците на Хари. На него определено му харесваше. Виковете и дишането му се смесваха и от време на време стенеше името ми. Слушайки го, болката започна да изчезва, като усещах все повече удоволствие. Това е по-добре от колкото и във фантазиите ми!
- Да спра ли? - Хари повдигна леко главата си, а аз отворих шокирано очи.
- Не! - Изкомандвах, карайки го да се разсмее.
Изправи се, но не прекъсна физическия ни контакт. Хвана левият ми глезен и метна крака ми на рамото си. Тази поза му позволи да навлезе дори по-дълбоко. Как въобще беше възможно това?!! Чувството беше неописуемо, усещах го сякаш стигаше стомаха ми. Пръстите му яростно стискаха бедрото ми. Твърде много болка, твърде много удоволствие. Тялото му беше залепено за моето, а ноктите ми деряха гърба му безпощадно, както той самият искаше. Усещах влага по пръстите ми. Дали беше пот или кръв? Отново сълзи започнаха да се заформят в очите ми, но защо? Наистина се наслаждавах на всеки един момент! Ръката му най-накрая освободи бедрото ми, но без да се бави хвана и двете ми китки и вдигна ръцете ми над главата ми. Лицето на Хари беше на нищожно разстояние от моето. Имаше няколко капки пот по челото, косата му беше разрошена, очите му бяха затворени, а устните му изглеждаха подпухнали. Всичко това го правеше нечовешки привлекателен! Тази мисъл и още няколко негови движения ме докараха до ръба, а скоро след мен той също стигна кулминацията си.