Самолета кацна.
- Е, накъде си Бека? - попита ме Лиам.
- Манхатан. А ти? - усмихнах се.
- Ами аз живея от по-външната страна на града. Ето ти номера ми, ако искаш ми звънни. - намигна ми той, давайки ми малко листче с написания му номер.
- Добре. Чао, Лиам!
- До скоро, Бека. - Лиам ми махаше, отдалечавайки се все повече и повече, докато не изчезна от погледа ми.
Взех си ръчния багаж и тръгнах към залата, за да взема останалия си багаж. След това потърсих изхода на летището. Отпред бяха паркирани таксита. Времето беше идеално. Небето беше в прекрасен светъл нюанс на сивото, а облаците бяха бели, като сняг. От време на време подухваше топъл вятър.
Качих се в едно такси и казах на шофьора къде да ме закара.
- Здравейте. Ще може ли да ме закарате до Manhattan, Rose Street 15 ? - попитах учтиво.
- Разбира се. - шофьорът се усмихна и запали двигателя, тръгвайки към съответната посока.
***
Излязох от таксито. Шофьорът ми помогна да извадя куфарите от багажника. Платих и тръгнах към входа на апартамента, в който ще живея. Влязох във фоайето и изчаках асансьора. Качих се на етажа и извадих ключовете на апартамент ми от чантата си. Внесох всички куфари в коридора и съблякох якето си и го закачих на закачалката. Апартаментът ми е на два етажа и е обзаведен модерно. Повечето мебели са в черно и бяло. Състои се от хол, кухня, спалния и баня, 2 стаи за гости с отделни малки стаички, служещи за гардероб ,всекидневна и малка стая, която ще обзаведа, като библиотека и работно място. Когато влезеш от входната врата влизаш директно в хола. Минаваш по малко дървено мостче, под което има вода. Повечето неща са стъклени. Просто прекрасно е. Парапета на стълбите, които водят до втория етаж са стъклени с метална шина, за която се хващаш. Навсякъде има зелени растения. Дивана е огромен, а пред него има голям плазмен телевизор. От тавана висят кръгли, бели лампи. Всекидневнато е точно между първия и втория етаж. Там има голям барплот и 6 високи стола около него, а кухната е обзаведена в черно и бяло. Много съм изморена от пътуването, затова взех куфара, в който са повечето ми дрехи и отидох в спалнята. Отворих го и извадих черен потник и къси панталонки. Преоблякох се и взех айфона си, тръгвайки към хола. Седнах на мекия диван и набрах номера на майка ми.
- Здравей, миличка? Пристигна ли?
- Да, мамо! Много е хубаво. Всичко е перфектно. Ти как си? Какво прави Кейти?
- Добре съм. В момента готвя, защото едни колеги ще идват на митинг и вечеря, а Кейти също е добре. В стаята си е и играе с нейна приятелка.. Ще ти звънна малко по-късно, защото както казах имам малко работа.
- Добре, мамо! Чао.
- Чао, миличка. Обичам те! - каза майка ми, а след това затвори телефона.
Взех дистанционното и включих телевизора. Превключвах каналите. Не дават нищо интересно. Изключих телевизора и отидох в спалнята, взимайки си таблета от чантата. Легнах на леглото и започнах да разглеждам Twitter-a ми. По едно време усетих как бавно се унасям.
***
Сутрешните лъчи на слънцето се показваха из прозореца и галеха нежно бузите ми. Отворих бавно очите си, свиквайки със светлината. Часовникът на нощното ми шкафче показваше 11:56 сутринта. За днес бях решила да се поразходя из града и да пазарувам. Станах от мекото легло и тръгнах към банята. Взех си бърз душ и измих зъбите си. Върнах се в спалнята и отворих гардероба. Извадих бяла тениска, на която пише "Bad Girl" и черна пола, бельо и черни чорапи, стигащи до коленете ми. Сресах дългата си кестенява коса и обух черните ми Vans. Взех телефон и ключове и тръгнах към входната врата, излизайки и заключвайки.
Авторска бележка: Това на снимката е част от хола и всекидневната на Ребека <3
BẠN ĐANG ĐỌC
If I Stay || Harry Styles. ||
Fanfiction- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите...