If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 27 || Обича ли ме?

#Selly:

*Гледна точка на Ребека*

Елинор се опитваше да прикрие посиненото ми око. Все още не можех да осъзная, че всичко това е истина. Единственото, за което си мислех и наистина болеше, бе мисълта, че никога няма да си тръгна от тук. Тази мисъл просто не искаше да се откъсне от мислите ми. Не знаех от колко време Ел е тук, но предполагам е на моята възраст. Един въпрос ми се въртеше в главата. Защо не пуска Елинор да си тръгне, при положение, че всеки ден е с друга? Tя би си тръгнала веднага, ако той я попита, но явно не го е направил до сега.

- По-добре не мога да го прикрия. - каза тихо. Погледнах се в огледалото. Боже мой! Ел наистина бе добра в това да прикрива такива неща. Очите ми бяха направени в нещо като „Smokey Eyes", а устните ми бяха в ярко червено. Никога не съм виждала кожата си толкова равномерна. Някак ми харесваше, но това не бях аз.

- Господи! - възкликнах, а Ел ме погледна уплашено, отстъпвайки крачка назад.

- Н-не ти л-ли х-харес-сва? Мога да го направя нан... - заекваше, изплашена до смърт. Гледах я объркано. Боже, това момиче трябва да е приживяло толкова много, щом при малка шокирана реакция изпада в паника.

- Не! Не, прекрасно е, Ел. - изтрелях набързо, а тя видимо се отпусна. Елинор изчезна за малко от стаята, връщайки се с дълга, прилепнала, червена вечерна рокля.

Преоблякох се, слагайки си малко парфюм. Все още не бях наясно къде ще ходя довечера, но по-добре, отколкото да седя в тази психо къща, а и шансовете да избягам бяха доста по-високи.

- Идваш ли? - попитах, но Ел поклати отрицателно глава.

Заслизах по стълбите надолу, докато не се озовах в голямата зала, която бе препълнена с доста непознати хора. Видях Майк, който бе забил поглед в мен. Подсвирна ми, викайки ме. Пф. Не съм куче, кретен такъв.

- Ах, ето я и нея. Нека да ви представя. Това е великолепната Ребека. - каза очарователно на мъжа пред нас, който беше с ръждиво кафяви очи. След това уви ръката си около кръста ми, придърпвайки ме към себе си. Така исках да му ритна в слабините, пращайки го в ада, но трябваше да играя тази болна игра.

- Добър вечер! - изтрелях незаинтересовано. Усетих как хватката на Майк се затегна, при което изтръпнах от болка. - Приятно ми е да се запознаем. - казах едвам-едвам, при което хватката му се отпусна. Мъртъв си човече, заклевам се!

***

Залата започна да се празни, а насъбралите се хора тръгнаха към паркираните си коли. Тъкмо, когато исках да тръгна след тях някой ме дръпна в посока на кухнята, забивайки силно главата ми в стената. По дяволите!

- Слушай ме много внимателно, кучко! Така и така си мъртва всичко е въпрос на време, но ти предлагам тази вечер да се държиш прелично и може би ще пропусна болезнената фаза. - изръмжа Майк, а аз изпъшках от силните болки в главата си. Започнах да се смея с глас.

- Давай. Но бъди наясно, че Хари ще те намери и ще си пожелаеш никога да не си ме докосвал, задник! - изплюх, опитвайки да го избутам от себе си, защото усещах, че ми е друго да поема въздух, но Майк бе прекалено силен. Сега той беше този, който се засмя.

- Сладурче, наистина ли си толкова наивна и си мислиш, че му пука за теб? Познавам Хари от толкова много време. Той не е обичал никоя от играчките си, особено пък теб. - смехът му кънтеше в ушите ми. Опитах да повярвам, че го казва само, за да ме нарани, но малка частица от мен му вярваше.

- Той ще ме намери. - изсъсках. Майк се приближи на опасно близко разстояние. Устните му леко галеха ухото ми, а думите му излизаха с лекота.

- Всяка от куклите му беше при мен, но той никога не е идвал, за да си ги върне. Никога не се е интересувал от тях, миличка. - устните му оставиха кратна целувка на бузата ми, докато не ме погледна право в очите, - Толкова е тъжно, че ти наистина повярва, че той ще дойде за теб. - погледна ме преценително, - Може би ще те оставя да живееш. Доставя ми прекалено голямо удоволствие да те гледам такава, съкровище. Хайде. Хората ни чакат. Имам толкова много планове с теб тази вечер.

Майк се отдели от мен, тръгвайки обратно към залата. Вдишах дълбоко въздух. Всичко това тук... Не издържам вече, не го понасям. Какво знача всъщност за Хари? Обича ли ме? Пука ли му за мен? Дали ме търси? Ще успея ли някога да се измъкна от тук? Толкова много въпроси, на които не знаех отговора.

Стана малко кратка, но следващата ще е по-дълга! ♡ Обичам ви! ♡