#Selly:
*Гледна точка на Зейн*
Тик-так. Тик-так.
Очите ми наблюдаваха стрелката на часовника. От 20 минути чаках, а нищо не се случваше. Срещу мен седеше мъж, който всеки пет минути кашляше. Той буквално изглеждаше отвратително. Не издържам повече да седя на едно място и да бездействам.
- Извинете, кога най-сетне мога да видя приятелката си? - попитах жената зад рецепцията напрегнат. Тя от своя страна ме погледна изнервено.
- Тогава, когато доктора свърши. - каза незаинтересовано, дъвчейки демонстративно дъвката си. Бях на ръба да експлодирам.
- Слушай сега, ако не ми кажеш веднага къде е, ще я намеря сам и повярвай ми не го искаш, sweetheart! - усмихнах се криво, а тя ме зяпаше за момент.
- Ще ви предам, когато може да видите приятелката си, мистер?
- Малик. Зейн Малик. - не планирах да й казвам името си, поради простата причина, че то предизвикваше паника в хората, заради миналото ми с момчетата. Три, две, едно.
- О, Боже мой, господин М-м - алик? - започна да заеква, - Не знаех, ч-че ст-е В-вие! - изведнъж беше като ударена със светкавица и натискаше забързано клавиатурата пред себе си, - Стая 357. - изтреля набързо.
- Виждате ли? Не беше толкова трудно. - казах любезно, усмихвайки се широко.
*Гледна точка на Пери*
Докторът тъкмо преключи, когато вратата се отвори отново. Изстенах, опитвайки да отворя очите си.
- Псст, принцесо. - прошепна Зейн, сядайки на единия край на леглото. Веднага усетих топлата му ръка в моята, а главата му легна уморено на коляното ми. Оставяше малки целувки на наранените ми кокалчета на дясната ръка, за да бъде сигурен, че съм тук. Прокарах нежно ръката си през наистина меката му коса, галейки леко. Устните му се извиха в малка сладка усмивка. Отвърнах, а в този момент жестовете казваха много повече от думите.
- Обичам те. - прошепна, а на мен ми се стори сякаш каза нещо, което от много време държеше заключено в сърцето си.
- Ела. - казах, местейки се в единия край на леглото, така че Зейн да има място да легне до мен. Той уви ръцете си около тялото ми, а аз поставих нежно главата си на гърдите му. Трябваше да се усмихна, когато усетих парфюма му на "Armani Mania". Обичах този аромат. Ръката му рисуваше малки кръгчета по ръката ми, а аз се наслаждавах на всеки един момент.
ESTÁS LEYENDO
If I Stay || Harry Styles. ||
Fanfic- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите...