If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 19 || Слушам шефе.

Тази глава я написах аз: #Selly ♡ Дано ви хареса! ♡

*Гледна точка на Ребека*

Първия ми час беше литература. Другите изчезнаха някъде, затова се запътих към шкафчето си. Отворих го и извадих тетрадка за записките ми, тъй като не си бях взела все още необходимите учебници. Точно, когато затворих малката вратичка на шкафчето и се обърнах в посока към залата, в която щеше да се проведе часа ми пред мен застана високо момче с черна коса, сини очи и доста добре оформени бицепси. Не е чак толкова зле.

- Здравей, сладкишче. Как я караш? - приближаваше се все повече към мен, а аз отстъпвах, докато гърбът ми не срещна студената повърхност на шкафчето. Мразя, когато става така. Момчето постави ръцете си от двете страни на главата ми, ограничавайки всичките ми опити да се освободя.

- Разкарай се от мен, нещастник! - опитах се да го избутам от мен, но нямах никакъв шанс, тъй като той буквално си беше бетонова стена.

- Много сме милички днес. Как се казваш? - доближаваше се все повече към мен. Дишах тежко.

- Няма да ти кажа. - сопнах му се.

- Ммм, недостъпна! - промърмори той, облизвайки устните си. Отдръпна се малко от мен и ме погледна в очите, тъй като до сега гледаше устните ми, - Само за малко инфо, което ти не поиска, казвам се Майк и съм капитан на футболния отбор и затова ще излезеш с мен! Много момичета биха убили, за да са на твоето място. - каза малко наперено и ми намигна, което ме издразни много.

Вбесих се. Избутах го от себе си.

- Само защото си капитана на футболния отбор не значи, че трябва да излизам с надувко като теб! - опитах се да запася спокойствие. Спокойно, Ребека, успокой се, всичко е наред.

Майк тръгна към мен, но нещо го накара да спре.

- Майк, разкарай се от нея, иначе ще си имаш проблеми с нас! - това беше Зейн. Обърнах се и видях Найл, Лиам и Зейн, а зад тях бяха Пери и Дани. Направо цялата компания. Ох, колко съм благодарна, че дойдоха.

- И какво ще ми направите? Ще кажете на татенцето или на мамчето! Леле, страх ме е! - отговори с престорен страх. Извъртях очи. - Както и да е! - Майк се приближи максимално до мен и прошепна в ухото ми. - Няма да са вечно около теб, за да те защитават, сладкишче!