If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 16 || Разваляш всичко!

#Selly:

*Гледна точка на Ребека*

Хари паркира колата пред един от най - скъпите ресторанти на Манхатан. Точно до нас паркира и BMW-то на Лиам. Не мога да повярвам. Тръгнах да отварям вратата на колата, но гласът на Хари ме спря.

- Изчакай!

- Ъм, добре. - погледнах го въпросително, а той само ми намигна и излезе от автомобила, заобикаляйки, за да дойде от моята страна. Отвори вратата и ми подаде ръка.

- Мадам. - Поех внимателно сравнително по-голямата му ръка и се изчервих до краен предел. Найл, Дани, Пери и Лиам гледаха с широко отворени усти и разширени зеници.

- Благодаря, господин Стайлс! - изкисках се, а бузите му поруменяха. Хвана ме под ръка и тръгнахме към другите. Найл беше хванал Дани за ръката, а пръстите им бяха заплетени, а Пери и Лиам ходеха един до друг. Огледах всички доста добре. Дани беше с винено червена рокля, която елегантно се влачеше по пода, а косата й беше на прилежен кок. Найл и Лиам бяха в смокинги и вратовръзки за разлика от Хари, която си беше облечен елегантно, но спортно. Запътихме се към ресторанта, а преди големите му стъклени врати, на които пишеше името на ресторанта, беше опънат дълъг червен килим. В началото му стоеше един мъж с черни панталони, бяла риза, червена вратовръзка и черно сако, държейки списък в ръцете си.

- Добър вечер! Добре дошли в ресторант "The Paradise"! - усмихна се топло мъжът, която беше около 50-те. - На кое име е резервацията, господине? - обърна се към Хари.

- Стайлс. - отговори му той, а мъжът погледна списъка си.

- Заповядайте! - направи ни място и ни пусна в ресторант, отваряйки ни вратите.

Стъклените врати се отвориха, а пред нас се разкри целия ресторант. Навсякъде имаше маси. От малки, кръгли до големи в продълговата форма. Всички бяха постлани с бяла копринена покривка, а върху нея имаше елегантни и скъпи прибори. Чиниите и чашите бяха от нежен порцелан. На тавана имаше закачен огромен полилей, със стотици светлинки, който осветяваше цялото помещения. Из залата се носеше тиха, спокойна и успокояваща музика.

Един от сервитьорите ни показа масата ни и ние седнахме. Записаха поръчката ни, а на масата настана тишина.

***

- Наистина ли? - попитах, смеейки се неудържимо.

- Да, беше уникална гледка. Найл трябва да го повтори! - каза Дани.