If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 12 || Идвам с теб.

*Гледна точка на Хари*

#Selly:

Бях буден от вече час и наблюдавах Бека как спи. Толкова е красива и невинна. Не знаех какво ми става, но знаех, че когато съм близо до нея чувствам топлота, спокойствие и уют. Тя излъчваше такава позитивна енергия, че човек забравя за всичко и всеки и заобикалящата го среда, дори и да иска не може да стои настрана от нея. Тя променя хората към добро. Както промени и мен. Не можех да допусна да развия по-силни чувства към това момиче, защото не исках да я сполети същата съдба като Тори. Прекалено много ми пукаше за нея, но няма да си го призная. По дяволите! Какво ми става? Това не съм аз. Аз съм Хари Стайлс. Безчувствен задник, на когото не му пука за нищо и никого. Мамка му, Ребека, какво ми причиняваш? Мразя се. Мразя и нея, за това, че се опитва да бъде до мен. Мразя я, че прекарва време с мен. Мразя я, че е толкова добра и мила към мен, въпреки че аз се държа гадно и безмилостно с нея. Мразя я, че е толкова невинна и, и, и... Шит! Полудявам. Трябва да се разкарам от тук. Станах тихо от малкия диван и излязох навън на плажа. Тръгнах към океана, но спрях по средата на мекия пясък. Лекият сутрешен вятър се удряше безмилостно в лицето ми, разрошвайки вече рошавите ми къдрици. Успокояваше ме. Седнах на пясъка и заровиш ръце в косата си, скубейки я леко. Тези шибани мисли за нея ме побъркват. Станах и тръгнах обратно към къщата. Когато влязох видях Ребека да седи на ръба на леглото тип щъркел и да си търка очите. Тя ме видя и се усмихна. Преди да се осъзная и аз се бях усмихнал.

- Добро утро. - каза с тих и нежен, като на ангел глас.

- Хей. - отговорих и стоях все така нервно на мястото си. Потърках нервно врата си и се чудех какво да кажа. Около нея не бях себе си. Омеквах и бях добрия Хари. Този Хари, който от доста време не съществуваше.

- Ам, как спа? - наруши тишината Ребека.

- Добре, ами ти? - попитах, а тя седна по средата на леглото по турски, правейки ми място. Реших да седна при нея. Несигурно тръгнах, а тя наблюдаваше всяко едно мое движение. Когато седнах Бека реши да ми отговори.

- Прекрасно. - усмихна се. Доближих се по-близо до нея и я гледах в очите, които блестяха като диаманти. Розовите й устни бяха толкова меки и имаха вкус на ягода. Исках да ги почувствам върху моите. Приближих се максимално и вече усещах накъсаното й дишане. Слях устните ни. Тя за момент се изненада, но отвърна. Това не беше безмилостна, страстна и груба целувка, а нежна, бавна и с много вложени чувства. Поне за мен. С тази целувка исках да й покажа какво чувствам към нея, защото в този момент думите бяха излишни. Когато се съвзех и разбрах какво съм направил прекратих целувката и станах бързо, излизайки от къщата, като торнадо, оставяйки един объркан поглед. Както винаги Хари Стайлс обърка и прецака всичко. Бях едно нищожество. Едно пълно нищо. Не я заслужавах. Тя не заслужаваше да бъде наранена. Трябваше да стоя на страна от нея. Просто трябваше.