*Гледната точка на Найл*
Отворих мързеливо очи и опънах ръце нагоре. Изненадващо за мен, не се чуваше нито звук. Станах от удобното кресло и се запътих към стълбите.
- Харии.. Кейт.. Тук ли сте? - извиках и отворих вратата на стаята на Ребека
- Дообре, явно ви няма. - казах на себе си и затворих вратата.
Извадих телефона си от джоба на дънките си и набрах номера на Хари.
Нямаше отговор.
Слязох набързо по-стълбите и се върнах в хола, започвайки да будя Зейн.
- Зейнн. - побутвах рамото му, гледайки лицето му за някаква реакция, - Ставай, говедо такова. Стига си спал. - хванах двете му рамене, разтърсвайки ги.
-Ъгх, Найл, остави ме.. - изръмжа Зейн, отблъсквайки ме и се завъртя на другата страна. Извъртях очи и го издърпах за ухото, повдигайки главата му.
- Ставай, Пери те чака в стаята си, каза, че има изненада за теб.
- Така ли? Отивам веднага. - изскочи веднага от канапето и се огледа, оправяйки косата си.
- Няма никаква Пери, глупако. Хари и Кейт ги няма, а тая къдрава тиква не си отговаря на телефона. Ами, ако е станало нещо?
- Охх, блонди. Сигурно са излязли. Остави ме да спя. - простена тъмнокоското.
- Ти чу ли, че Хари не ми вдига? Хубаво, може да са излязли, но може да е станало нещо.
- Знаеш, че Хари си вдига телефона веднъж на пет години, спри да се шашкаш и да ставаш майка ми. - простена Зейн, отпускайки се на дивана.
- Но този път не е сам и би трябвало да си вдига телефона, Зейн. - извъртях очи и извадих телефона си, набирайки номера на Хари, - Сега пък и гласова поща.
Излязох от хола, тръгвайки към кухнята, но в същия момент чух ключалката изщрака и след малко вратата се отвори, показвайки момичетата накачени с безброй торби, предполагам с дрехи. Усмихвах им се нервно, приближавайки се до тях и взимайки по няколко торби от всяка, поздравяйки ги, като целунах Дани нежно по устните.
- Къде са Хари и Кейт? - усмихна ми се Ребека, оставяйки останалите торби, които държеше до вратата на хола и събу обувките си.
- Ами, навън предполагам. - прехапах леко долната си устна и потрих врата си.
- Предполагаш? - повдига вежди, гледайки ме.
أنت تقرأ
If I Stay || Harry Styles. ||
أدب الهواة- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите...
