If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 40 || Баща ми...

#Selly:

Главата е посветена на @ellenchi! <3

*Гледна точка на Ребека*

- Госпожице Прайзис, докторът е свободен в момента. Бихте ли ме последвали, ако обичате? -каза висока, слаба блондинка, който беше облечена в бяло. Тя ми се усмихваше окуражително и ме отведе към стаята на доктора. Легнах на предназначеното място и изчаках.

- Един момент само. - добави и излезе от помещението, оставяйки ме сама измежду тези депресиращи, бели стени. Тишината беше не издържима,затова въздъхнах облекчено,когато вратата се отвори, а през нея влезе доктора.

- Добър ден. Аз съм. Д-р Монгомъри. - поздрави ме той. Предполагам, че не е по-стар от 25-30. Мъжът имаше доста подобна усмивка, като медицинската сестра и се чудех дали е възможно да са брат и сестра? Или пък женени? Вай - вероятно си го въобразявам и виждам във всеки човек двойка.

- Здравейте. -промърморих, докато той се настани на стола зад бюрото си.

- Ако мога да Ви помоля да си свалите горнището и да се настаните удобно на леглото. -обява ми Д-р Монгомъри. Свалих тениската си и останах само по сутиен.

За първи път от много време насам се загледах в корема си и ми се идваше да заплача.

Докторът намаза синя течност върху коремчето ми и започна с преглеждането. Погледът му се насочи към монитора, а усмивката му бе широка.

- Честито, госпожице... Вие сте...

- Не... - отсякох и се раздвижих неловко. Той ме погледна объркано.

- Какво има? Вие сте бременна. - каза той щастлив, а аз зарових лице в шепите си и заплаках.

- Аз не мога да бъда бременна. - промърморих, но по-скоро на себе си.

- Напротив. Вие сте бременна и детето е здраво. Ако толкова не ми вярвате мога да направя още няколко теста, за да Ви обедя. - предложи той.

- Вие не разбирате ли от дума? АЗ НЕ МОГА ДА БЪДА БРЕМЕННА! -говорех бавно все едно е бавно развиващ се, гледайки го право в очите.

За няколко секунди нито той,нито аз не отместихме погледите си, но след това започнах бавно, бавно да се отдръпвам, откривайки мястото на ханша си, на което бе белега ми, който държеше толкова спомени в себе си. - Заради това не мога да съм бременна. - гласът ми бе преграхнал, а гърлото ми ме драскаше, но по погледа му знаех, че напълно ме разбира. Погледът му показваше не само разбиране, но и обърканост и състрадание.