#Jonny:
*Гледна точка на Хари*
Минаха около 15 минути, а Ребека все още я нямаше. Какво толкова прави? Съзрях Лиам измежду тълпата. Тръгнах към него с бързи крачки.
- Бро, виждал ли си Ребека наоколо? - извиках заради силната музика. Той поклати отрицателно глава, а след това ме задърпа към Зейн и Найл, питайки ги дали са виждали Ребека. Те също поклатиха глави отрицателно. Никой не я е виждал, мамка му. Къде може да се е дянала? Насочихме се към нашата маса, а там вече бяха Пери и Даниел, но Ребека я нямаше.
- Да сте я виждали? - попитах момичетата, но и те поклатиха отрицателно глава, - Къде за бога е? Няма я вече 20 минути.
- Може да си е тръгнала, защото й е било лошо. - предложи Пери.
- Щеше да ми каже. Няма как да се прибере, защото аз я бях докарал. Тя няма превозно средство в момента. - казах вече прекалено раздразнен, за да водя разговор. Прокарах ръката си през разрошената си коса и продължих, - Телефона ми е в чантата й. Мога да й звънна, ако си е взела нейния.
Насочих ръката си към чантата, взимайки я и извадих телефона си. Нейния не беше там. Значи имам надежда.
#Selly:
*Гледна точка на Ребека*
Издадох лек стон, протягайки се. Измъкнах се от супер меката завивка, ставайки от леглото, при което трябваше да се засмея. Чакай малко?! Защо лежа в легло? Изтръпнах, оглеждайки се наоколо. Хванах се за китките, които ме боляха, стенейки от болка. Вратата се отвори, а аз веднага легнах обратно в леглото, затваряйки очи.
- Ребека, дарлинг, събуди се! - не знаех на кого принадлежи този глас, затова отворих леко очите си, при което дишането ми секна. Майк дръпна завесите, обръщайки се към мен. Погледите ни се срещнаха, но аз не бях способна да кажа и думичка.
Когато осъзнах, че съм само по тениска и прашки щях да припадна от шок. Може би щеше да бъде по-добре...
Майк се приближи към мен, но звънящия ми телефона прекъсна всичките му действия. Станах набързо от леглото, насочвайки се към източника на звука, но грубата ръка на Майкъл ме спря, бутайки ме обратно на леглото. Взе телефона, а след малко на лицето му се показа широка усмивка.
- Познай кой ти звъни, сладкишче. Нека те улесня. Твоя любим Хари е. Защо да не му вдигнем, а?
أنت تقرأ
If I Stay || Harry Styles. ||
أدب الهواة- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество, Ребека. Заслужавам да умра. - каза едва доловимо. - Обичам те и винаги ще те обичам! - това бяха последните му думи преди да затвори очите...
