If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 39 || Аз не съм правилния за теб!

!!! ВАЖНО !!!
СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ СЕ ЗАБАВИХ С НОВАТА ГЛАВА, НО ИМАМ ПРИЧИНА!!!
ИСКАМ ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ОТ ТУК НАТАТЪК ЩЕ ИМА НОВИ ГЛАВИ в понеделник, сряда и петък!!! Надявам се, че не е проблем, защото просто в момента съм 8ми клас и имам толкова много за учене :( Съжалявам, ако сте разочаровани, но се надявам да ме разберете! ОБИЧАМ ВИ! ♡♡♡♡♡
♡♡♡ Приятно четене! ♡♡♡

#Selly:

*Гледна точка на Ребека*

Гърбът ми ме болеше. Изстенах от болка, когато отворих очите си и осъзнах, че лежа на студената земя в гората. Огледах се на около и изкрещях. Мъртвият човек, който Хари бе убил лежеше до мен. Но кой беше той? О, Боже мой... Присъствах на убийство... Аз... Аз ще вляза в затвора заради това!

Изпълзях назад и се облегнах на дървото, опитвайки да се успокоя. Бях в шок.

- Дишай. Издишай. - казах на себе си, а дишането ми започна да се нормализира.

Логото, което бе върху якето на трупа привлече вниманието ми. Орел, а зад него два пистолета.

Все още не можех да повярвам, че Хари го уби... Хари... Докоснах устните си, усещайки все още неговите върху мойте. Чакай, къде е той?

- Хари? - казах, оглеждайки се. Не, моля те не. Не отново.

Крещях името му все по-силно, когато внезапно започна да ми прилошава. Видях малка дупчица в ръката си, осъзнавайки какво е станало.

- Хари? Хари, къде си? - крещях. Исках да избягам от тук. От мъртвия мъж, от проблемите и най-вече на далеч от тази безкрайна гора.

Не може да ме е напуснал отново, нали?

Ръцете ми измръзнаха. Потърках ги една в друга, опитвайки да се стопля, но накрая просто ги прибрах в джоба на суичъра си. Усетих нещо в един от джобовете. Бавно извадих пощенски плик върху, който пишеше с хубав почерк "Ребека". Подтисках сълзите си. Моля те, Господ! Нека не бъде от Хари. Не искам писмо, в което се сбогува от мен.

Отворих плика и сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. Поставих ръката си върху устните ми, хлипайки.

Скъпа Ребека,

Когато четеш това писно аз вече няма да съм при теб. Моля те, опитай се да ме разбереш! Толкова ми беше трудно да те изоставя. Дори да не искам да си го признавам, но ТИ ме промени. Зарада теб станах по-добър човек. Фък, ти не можеш да си представиш колко шибано много те обичам!