If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 32 || "Hudson River"

#Selly:

*Гледната точка на Ребека*

Коленичих на студения под, а треперещите ми пръсти държаха писмото. Все повече сълзи падаха върху него, докато не усетих силна ръка на рамото си, стискайки го леко, движеща се надолу по гърба ми. След това фигурата клекна до мен, оказвайки се, че това е Лиам, придърпвайки ме в топла прегръдка.

- Защо трябваше да ме изоставя? Защо ме напусна? - хлипах, а Ли затегна прегръдката си.

- Не знам, миличка, не знам! - прошепна в ухото ми, галейки успокоително косата ми, - Аз съм тук, спокойно! Няма да те оставя, обещавам!

***

Даниел и аз излязохме навън, защото Пери каза, че се нуждаем от малко чист въздух, в което не намерих смисъл. Въздухът в апартамента бе все така задушаващ като този навън. Разликата бе там, че навън има хора. Хора, които не бяха изгубили любимият си. Не бяха обречени на това да търпят непоносимата болка на загубата от любовта. Не знаеха какво е чувството на загуба, самотност, празнота, непоносими болки в сърцето, парещи очи след денонощно плачене, дълбока депресия, липса на апетит и безсънни нощи прекарани в страх от страшни кошмари. Не знам защо, но изпитвах омраза към влюбените двойки. Бяха ми толкова противни.

- Вчера... - каза Даниел внезапно, изкарвайки ме от мислите ми, докато се разхождахме по "Hudson River", - Ми се стори, сякаш той бе пред мен. - тя се усмихваше, докато говореше за Найл. Аз от своя страна не казах нищо, защото понякога е по-добре да си държиш езика зад зъбите.

Двете започнахме да се примиряваме с факта, че никога няма да ги видим отново, но любовта ми към Хари никога нямаше да угасне. Прекалено много бяхме преживяли.

***Ретроспекция***

- Проста си затвори устата. - изсъска Хари ядосан, удряйки с всичка сила в стената до него. Зяпнах го с разширени зеници, докато сълзите се стичаха по меките ми бузи.

- Моля? Я пак? - изкрещях шокирана, чакайки да отвърне на погледа ми.

- Просто си тръгни. Изчезвай от тук. Не искам да те виждам повече! ВЕДНАГА напусни апартамента ми! - изсъска отново, но този път звучеше доста по - заплашително. Не можех да повярвам, че се държи така с мен. Аз не съм една от куклите му, които му ходят по свирката.