If I Stay || Harry Styles. ||

Chapter 36 || Това ще бъде последния път, Ребека.

#Selly:

*Гледна точка на Ребека*

Чакам вече от 5 часа...

Мястото до мен е студено и празно, както и едната половина на сърцето ми. Какво се случи? Защо всичко се обърка? С какво го заслужих?

Толкова много въпроси се въртяха в главата ми, че дори не бях чула как входната врата се отваря, затръшвайки се след това. Сърцето ми забърза ритъма си, подготвяйки се за дълъг спор.

Внезапно и моята врата на спалнята се отвори, затваряйки се. Настръхнах, разпознавайки образа на Хари. Рошавите му къдрици и мускулестото му тяло, но въпреки това включих нощната лампа.

- Хари, къде б... - започнах, но той започна да се смее силно и истерично. Дълбоко и плашещо. След това усетих остра миризма, разнасяща се из въздуха. Алкохол. Хари се бе напил.

- Ти. - започна, - Ние двамата... Не. - изфъфли той, сочейки ме с пръст.

Бавно станах от леглото, затягайки халата около тялото си. Всичко това тук нямаше смисъл.

- Легни на леглото. Аз ще спя на дивана в хола. - казах студено, опитвайки да прикрия всякакви бушуващи хормони в мен.

- Но защо? - засмя се, хълцайки, - Ние двамата не бяхме ли заедно, хахаха?

Това заболя. Той не си спомняше това, че сме заедно. Хари положи единия си крак пред другия, залитайки. Дясната ми ръка изхвърча пред устата ми от шок. Затичах се до него.

- Хари, удари л...?

- Изчезвай! - изкрещя той, а аз отстъпих крачка назад.

Съвзех се и отидох до него, увивайки ръката си около тялото му, опитвайки се да му бъда опора. Изненадващо Хари не се съпротивляваше. Издърпах го в голямата си баня и го положих да седне във ваната.

- Защо го правиш това? - попита внезапно, а болката си личеше в гласа му.

Съблякох тениската му, опитвайки да се въздържам, за да ме му се нахвърля, целувайки го. Въпреки всичките му рани, които започваха да минават, тялото му бе мечта за всяко момиче.

- Защо правя кое? - отвърнах, отмествайки поглед.

Изведнъж хвана брадичката ми и ме издърпа към него.

- Всичко това. - каза, - Защо правиш това за мен? Аз не го заслужавам. - отместих бавно ръката му, усмихвайки му се нежно.