I ,,hate"you[✔️]

Част 3

Рождения ден на Том

Гледна точна на Вер

Събуди ме звъненето на вратата.Станах лениво и след като си сложих пантофките слезнах надолу.Когато отворих видях Томас.Изпищях и придърпах тениската надолу.

-Здравей коте.-след това ме отгледа от глава до пети.

-Какво искаш Томъс?

-Да не би котенцето да е станало с лапичките нагоре?

-Да и щом съм котенце се пази защото мога и да драскам.

-Добре както и да е искам да те поканя на моя рожден ден тази вечер.Идваш ли?

-Ако и Линди дойде.

-Добре от 8.00 у нас.

-Добре.

-А и си много секси така котенце.

-Я си затваряй устата.-Преди да ми отговори му затворих.

Качих се и събудих Линди.

-Хайде че ще ходим на рождения ден на Томъс.

-Какво?

-Чу ме хайде до мола.

-Добре

След 6 часа
Точно иэлиэахме от мола Линди и срещу нас спря едно черно ауди. Мамка му няха ме надушили.Друпмах Линди и тръгнах да ходя въэможно най-бърэо.
- Вер какво има?

- Виждаш ли онаэи кола?- посочих й аудито.

- Да и?

- То е на бифшия ми. С него не се раэбираме и не искам да го виждам.

- Нали уж не беше от тук?

- Да. Не съм. Но той дойде тук след като ме эаряэа.

- Ти откуде энаеш това?

-Много дълга история. Сега да побърэаме.Когато се прибрахме
набързо се оправихме и тръгнахме.Почукахме и Томъс ни отвори.

-Хей влизаите.

-Добре.

Оставихме подаръка и Томъс ни викна.

-Хей ще играем на шише идвате ли?

-Да

Наредихме се и играта започна.Шишето се завъртя и посочи мен и Елена.Тя е училищната фукла.

-Е Елена истина или предизвикателство?

-Предизвикателство.

-Добре.Скочи в басейна.

-Няма начин.

-Тогава сваляй грима си и до края на вечерта стой без грим.

-Пазете се скачам към басейна-хахаха колко съм зла.Зачакахме всички.Тя скочи насила.

Пак се наредихме и Линди завъртя шишето.Падна се Томъс.

-Предизвикателство.

-Така с Вероника се качете в стаята ти и останете там до утре.

-Мразя те Линди-казах аз.-Няма да стане докато съм жива.

-Ти ще кажеш.-Хвана ме през кръста и ме понесе на някъде.Вкара ме в неговата стая. Поне така мисля.

-Е какво ти се прави.

-Нищо просто да мълчим.

-Защо не ти ли беше забавно?

-Докато не ме доведе до стаята си да но сега.

-Искам да знам едно нещо.!

-Слушам те.

-Защо ме мразиш?

-Защото си сваляч и разбиваш сърца на момичета.

-Да бе да.Не е вярно.

-Направо повярвах ти,а петте различни момичета са нищо.

-Добре а не ме ли харесваш. Никое момиче не ми е устоявало.

- Ех за всичко си има първи път.Не съм като тъпите ти блондита.

-Добре сега ти на леглото аз на пода.

- Ъм такова ела при мен но само защото не искам да спиш на пода. Все пак си рожденник.

- Добре.

Двамата легнахме и заспахме.

[редактирана]